Харпър кимна в знак на съгласие, но не каза нищо, а мистър Уортън, вече със запалена лула, продължи:
— На юг са по-активни. Гейтс и Корнуолис явно искат да разрешат войната там14.
Харпър присви вежди и сянката на меланхолията се отбеляза по-дълбоко върху лицето му. В погледа му проблясна огън, който издаваше у него скрит източник на дълбоки чувства. Преди възхитените очи на по-малката сестра да имат време да прочетат това изражение, то изчезна и отстъпи мястото си на самообладанието на непознатия и на впечатляващото достойнство, което така явно характеризира царството на разума.
По-голямата сестра помръдна няколко пъти в стола си преди да се осмели да каже с тон, в който имаше не малка доза триумф:
— Генерал Гейтс имаше по-малко щастие с графа, отколкото с генерал Бъргойн15.
— Но генерал Гейтс е англичанин, Сара — извика по-младата дама бързо, след което, изчервявайки се до очите поради собствената си дързост, започна да рови в кошницата с ръкоделието, надявайки се искрено, забележката й да остане незабелязана.
Пътникът погледна едната, после другата сестра, тъй като те заговориха една след друга и едно едва доловимо движение на устните му издаде друга емоция, когато попита по-малката:
— Може ли да запитам, какво заключение правите от този факт?
На това пряко питане, касаещо мнението й по въпрос, който беше засегнала съвсем непредпазливо в присъствието на непознат, Франсис се изчерви още по-силно, но нямаше как да не отговори. Със запъване, тя каза:
— Ние със… със… сестра ми, понякога имаме различно мнение за смелостта на англичаните — когато завърши, на детски невинното й лице заигра многозначителна усмивка.
— И в какво точно се различават мненията ви? — посрещна Харпър оживлението й с почти бащински мека усмивка.
— Сара мисли, че англичаните никога не търпят поражения, а аз не съм толкова убедена в непобедимостта им.
Пътникът я изслуша с това снизходително любопитство, с което зрялата възраст обича да наблюдава жарта на младежката невинност. Но той не отговори, а мълчаливо се обърна към огъня.
Мистър Уортън напразно се опитваше да отгатне политическите възгледи на госта си — в лицето му нямаше нищо отблъскващо, по и нищо предразполагащо, напротив — то беше поразяващо резервирано. Домакинът стана, за да заведе госта си в другата стая и до масата за вечеря, тънещ в неведение по най-важната за онези дни характеристика на един човек. Мистър Харпър предложи ръката си на Сара Уортън и те влязоха в стаята заедно. Франсис ги следваше и се чудеше дали не е наранила чувствата на посетителя на баща си.
Навън бурята вилнееше с нова сила и дъждът шибащ къщата предизвикваше това тихо чувство на наслада, което подобни звуци предизвикват ако сте в топла и уютна стая. Тогава, един вик откъм входната врата отново призова верния негър, който след минута се върна и съобщи на господаря си, че още един пътник, настигнат от бурята, желае да получи подслон за нощта.
Още при първото повикване на новия посетител мистър Уортън стана от мястото си и, очевидно объркан, започна да хвърля погледи ту към госта, ту към вратата, сякаш очакваше нещо да се случи, нещо свързано с непознатия, появил се първи. Едва бе казал с тих глас на негъра да въведе новодошлия, вратата се отвори широко и непознатият влезе. Когато видя Харпър, той се поколеба и след това с по-официален тон, повтори молбата, която вече бе отправил към прислужника. На Мистър Уортън и семейството му никак не се хареса вида на новодошлия, но лошото време и неясните последствия, ако откажат желания подслон, ги накараха неохотно да дадат съгласието си.
По нареждане на мис Пейтън бяха донесени нови блюда и обруленият от вятъра посетител получи покана да сподели вечерята, с която другите току-що бяха свършили. Като хвърли настрана грубата си връхна дреха, той спокойно взе предложения му стол и без да се церемони започна да утолява апетита си, който по никакъв начин не можеше да се нарече деликатен. След всяко напълване на устата си той обръщаше неспокоен поглед към Харпър, който го изучаваше с внимание, което го притесняваше. Накрая, като си наля чаша вино, новодошлият кимна многозначително към гледащия го и преди да изпие виното, каза с нещо напомнящо горчивина:
— Пия за нашето по-добро опознаване, сър. Според мен се виждаме за първи път, въпреки че вашето внимание към мен говори обратното.
14
Хорацио Гейтс (1728–1806) — англичанин по рождение, генерал в американската армия. Лорд Чарлз Корнуолис (1738–1805) — английски генерал и държавен деец. Командващ английската армия в юга. Уортън очевидно намеква за победата му над Гейтс край Камдън, Южна Каролина, на 18 август 1780 г. — Б. пр.
15
Джон Бъргойн (1722–1792) — английски генерал, командващ английската армия, която през 1777 г. трябвало да навлезе в колониите през Канада и да се присъедини към генерал Хау. Обаче на 17 октомври 1777 г. той попаднал в обкръжение и в битката при Саратога (малко селце в източната частна щата Ню Йорк) бил принуден да се предаде на генерал Гейтс заедно с шестхилядната си професионална армия. Във военно отношение тази битка се оказала решаваща за изхода на войната. — Б. пр.