Цезар се движеше из стаите с вид по-важен дори и от този, който имаше при изпълнението на тъжния ритуал сутринта. Чернокожият се върна рано от задачата, за която го бе изпратил търговеца, и като се подчини на нареждането на господарката си, бързо се яви да предостави услугите си там, където ги дължеше. Задълженията му сега бяха наистина толкова сериозни, че само в отделни моменти можеше да разказва на черния си брат, изпратен да придружи мис Сингълтън до Локъст, отделни случки от невероятните си преживявания от предната паметна нощ. Като използваше много изобретателно тези моменти, Цезар разказа толкова основни моменти от своя разказ, колкото очите на слушателя му да се отворят до краен предел. Слабостта към чудесата у тези цветнокожи господа бе вродена и трябваше мис Пейтън да наложи авторитета си, за да отложи остатъка от историята за по-подходящо време.
— Ах, мис Жанет — каза Цезар клатейки глава и с израз напълно подхождащ на думите му — ужасно видиш Джони Бърч става от легло, когато умрял!
Това сложи край на разговора, макар че чернокожият си обеща да побърбори за това до насита, и не пропусна да се наслади на това удоволствие по-късно.
След като призракът бе оставен на мира, работата на мис Пейтън започна да върви бързо и когато слънцето бе изминало два часа път след пладне, от кухнята към гостната започна официална процесия, предвождана от Цезар, който на дланите на жилестите си ръце поддържаше дива пуйка със сръчността на цирков балансьор. Следваше слугата на капитан Лоутън, който ходеше сковано и с разкрачени крака, сякаш оставяше място за коня си, и който носеше шунка с истински аромат от Вирджиния — подарък от брата на старата мома, живеещ в Акомак. Носачът на това вкусно блюдо следеше товара си с военна педантичност и когато пристигна на местоназначението бе трудно да се каже, кое има повече сок — шунката, или устата му. Трети поред бе ординарецът на полковник Уелмър, който носеше пилета фрикасе и панирани стриди. След него беше помощникът на доктор Ситгрейвз, който инстинктивно бе сграбил огромен супник, като нещо, което най-много напомня нещата, от които разбира и който вървя в крак с другите докато парата от супата не замъгли така очилата, които носеше като белег на професията си, че се наложи да остави супника на пода докато освободи очите си, така че да се ориентира в купчините порцелан на масата.
Следваше още един войник, който прислужваше на капитан Сингълтън и който сякаш пригодил апетита си към тежкото състояние на господаря си, се бе задоволил да понесе две печени патици, чийто аромат го караше Да съжалява, че малко преди това е излапал закуската, предназначена за сестрата на капитана, заедно със своята.
Бялото момче, което живееше в къщата, идваше най-накрая, стенейки под различните съдове с плодове, с които необмислено го бяха натоварили.
Но това далеч не бе всичко, подготвено за обяда. Едва оставил птицата, само допреди седмица летяла волно над планините без и да сънува, че ще се окаже толкова скоро в такова вкусно обкръжение, Цезар се врътна на пета и пое обратно към кухнята. Това действие на черния бе повторено и от останалите, така че скоро нова процесия влезе в гостната в същия ред. Чрез това възхитително шествие цели ята гълъби, пъдпъдъци, множество калкани, костури и бекаси също се намериха при компанията.
Една трета атака осигури подходящи количества картофи, лук, цвекло, салати и всички други дребни неща, нужни за едно добро угощение.
Масата сега се огъваше под това американско изобилие и Цезар, като огледа всичко с доволство и донамести всяка чиния, която не бе поставил със собствените си ръце, съобщи на господарката, че задачата му е успешно изпълнена.