Около половин час преди току-що описаната кулинарна процесия, дамите изчезнаха по горе-долу същия необясним начин, както и лястовичките при приближаването на зимата. Но пролетта на тяхното завръщане дойде и сега всички се събраха в стаята.
Добросърдечната стара мома бе решила, че случаят си струва не само извънредните кулинарни приготовления, но и да украси собствената си персона с тоалет, достоен за гостите, които имаше щастието да бъдат на масата й.
На главата си мис Пейтън носеше шапка от най-фин лен, украсена с широка дантелена лента и китка изкуствени цветя точно над челото.
Цветът на косата и не можеше да се различи под изобилната пудра, но леките къдрици в краищата до някъде нарушаваха официалността на прическата и придаваха женствена мекота на чертите й.
Роклята и беше от тежка коприна, виолетова на цвят и изрязана ниско отпред, с корсаж от същия материал, който подчертаваше истинските пропорции на фигурата и от раменете до кръста. Надолу роклята падаше на богати дипли и доказваше, че пестеливостта не е от слабостите на деня. Една малка флъонга показваше красотата на материала и спомагаше да придаде величие на фигурата й.
Високият ръст на дамата бе увеличен от обувки от същия материал, чиито токчета подпомагаха с повече от инч щедростта на природата.
Ръкавите бяха къси и прибрани до лакътя, откъдето започваха големи дантелени маншети, които падаха надолу в богато изобилие при вдигане на ръката. Дрезденските дантели и финия лен придаваха допълнителна изящност на ръцете, запазили белотата и формата си. Три реда едри перли обхващаха шията и една дантелена кърпа частично закриваше непокритата от коприната част, която, както мис Пейтън бе научила от четиридесетгодишният си опит, сега не трябваше да е на показ.
Облечена така и изправена с гордата осанка, отличаваща тогавашните нрави, мис Пейтън би могла да засенчи цял рояк съвременни красавици.
Вкусът на Сара не я бе оставил по-назад от леля й. Роклята й, различаваща се от току що описаната само по плата и цвета, показваше не по-зле преимуществата на красивата и фигура. Нейният тоалет бе в бледосиньо, но двадесетгодишната възраст не изисква да се прикрива онова, което на четиридесет изглежда благоразумно да се скрие, така че гарнитурата от изящна дантела само отчасти изпълняваше тази роля. Горната част на бюста й и нежните извивки на раменете блестяха с естествената си красота, и както и при леля й, на шията й имаше троен гердан от перли, съчетан с подходящи обици. На главата й нямаше шапка и косата бе прибрана назад, така че да открива за погледите чело, полирано като мрамор и бяло като сняг. На врата й падаха няколко изящни къдрици, а на главата си бе сложила букет изкуствени цветя, напомнящ корона.
По съвета на доктор Ситгрейвз, който бе успял да накара пациента си да заспи, след като се погрижи за някои от симптомите на треската, последвали вълнението на срещата, мис Сингълтън бе оставила брат си сам. Внимателната господарка на къщата я бе убедила да се присъедини към останалите и сега тя седеше до Сара, и външността й малко се различаваше от нейната, освен по това, че не бе напудрила гарвановочерните си къдрици и необикновено голямото й чело, както и блестящите й очи й придаваха замислен вид, подчертан от бледността на страните й.
Най-млада и последна, но не и най-непривлекателна в този парад на женска красота бе Франсис, най-малката дъщеря на мистър Уортън, която както вече казахме, бе напуснала града преди да достигне възрастта на модата. По онова време някои неспокойни духове вече започваха да нарушават обичаите, които толкова дълго бяха пречили на удобството на техния пол, и младото момиче се бе осмелило да повери красотата си на природните дадености, а това което природата бе създала, бе шедьовър. Тя на няколко пъти бе решавала да вложи повече усилия в украсяването на персоната си, но след всяко такова решение бе отправяла напрегнат взор на север и неизменно се бе отказвала.
В уречения час нашата героиня се появи в гостната, облечена с бледосиня копринена рокля, чиято кройка много напомняше тази на сестра й. Косата бе оставена както я бе дарила природата, но изобилието й бе прибрано на тила посредством светъл гребен от костенурка, чийто цвят едва се различаваше сред златистите кичури. Роклята й нямаше басти или гънки и така точно следваше формите й, че човек би си помисли, че хитрото момиче има достатъчна представа за красотите, които роклята показва. Отпред имаше орнамент от богата дрезденска дантела, който омекотяваше контурите на фигурата. На главата й нямаше украшения, но на врата си носеше златна огърлица, закопчана отпред с орнамент от красив, червен халцедон.