Веднъж, само веднъж, докато отиваха към масата Лоутън успя да зърне стъпалото и изпод диплите на роклята, обхванато от обувки от сипя коприна с диамантени токи. Драгунът въздъхна дълбоко при мисълта, колко прекрасно тези, обувки биха украсявали един менует, макар че в стремената биха били безполезни.
Когато чернокожият се появи на прага на стаята и се поклони дълбоко, жест който от векове се тълкува като „Масата е сложена“, мистър Уортън, облечен в светлокафява дреха украсена с огромни копчета, се приближи изискано към мис Сингълтън и като се наведе напудрената си глава почти до протегнатата си ръка, пое нейната.
Доктор Ситгрейвз предложи същата почит на мис Пейтън и бе посрещнат със същата благосклонност, но дамата първо се спря докато сложи ръкавиците си.
Сара удостои полковник Уелмър с усмивка, докато той изпълняваше същото задължение, а Франсис подаде крайчеца на фините си пръсти на капитан Лоутън с моминска срамежливост.
Доста време мина докато всички се настаниха удобно около масата, с подобаващото внимание към етикета и обичаите, за голямо удоволствие на Цезар. Чернокожият добре знаеше, че с времето ястията не стават по-хубави и, въпреки че много добре схващаше недостатъците на изстиналите блюда, беше извън възможностите му, да прецени скритите последствия от това, за обществото, държащо на добрите нрави.
Първите десет минути харесаха на всички, освен на капитана на драгуните. Дори той щеше да е напълно доволен, ако извънредната учтивост на домакина и мис Пейтън не му пречеха да опитва ястията които желае, за да може да отклони тези, които не желае. Както и да е, след време угощението бе в разгара си и вниманието им към храната бе по-красноречиво от хиляди похвални думи за уменията на Дайна.
Дойде ред и на тостовете, но тъй като виното бе отлично и чашите големи, Лоутън прие прекъсването с прекрасно разположение на духа. И толкова се страхуваше да не пропусне някоя дребна подробност от етикета, че не престана да удостоява с вниманието си само дамата, седнала до него, докато останалите нежни сътрапезнички можеха, и с право, да го обвинят в пристрастност в този случай.
Дългото въздържане от хубаво вино би могло да извини капитан Лоугън, особено когато е подложен на изкушение подобно на това пред него. Преди войната мистър Уортън бе един от тези политици, чието занимание бе да се събират и да изказват мъдри мнения за времената, вдъхновявани от една течност, добита от грозде, отраснало в южната част на остров Мадейра и доставяна в Северна Америка през Карибските острови и западните архипелази, където престояваше известно време, за да докаже преимуществата на климата. От избата в градската къща бяха пренесени големи количества от този еликсир и част от него сега искреше като кехлибар в бутилката пред капитана и се червеше под падащите косо, слънчеви лъчи.
Въпреки, че месото и зеленчуците бяха внесени в съвършен ред и приличие, тяхното напускане на сцената напомняше отстъпление на разгромена армия. Налагаше се, след угощението, напомнящо митичните актове на харпиите, да се разчисти масата и след скърцане, хвърляне, чупене и разливане, останките от изобилието изчезнаха. Сега започна нова серия процесии, след които се появиха сладкиши и всичко свързано с тях.
Мистър Уортън наля вино на дамата до него и като подаде бутилката каза с лек поклон:
— Сега, ще имаме честта да ни бъде предложен тост от мис Сингълтън.
Въпреки, че в предложението нямаше нищо необикновено, младата дама затрепери, поруменя, после пак пребледня и изглежда се мъчеше да овладее мислите си, докато вълнението и не възбуди интереса на цялата компания. Тогава с усилие, сякаш се мъчеше да мисли за някой друг, тя каза едва чуто:
— За майор Дънуди.
Всички освен полковник Уелмър пиха с радост за здравето на майора, а той едва намокри устни и започна да рисува на масата фигурки, с разляното от него вино.
След малко полковникът наруши мълчанието като заговори капитан Лоугън:
— Предполагам, сър, този Дънуди ще се издигне в бунтовническата армия, поради това, че имах нещастието да ме плени.
Драгунът бе задоволил нуждите на природата си напълно удовлетворително и понеже, може би само с изключение на Вашингтон и непосредствения си командир, не считаше, че неудоволствието на останалите смъртни същества е нещо съществено, той си наля от любимата бутилка и отговори с възхитителна сдържаност: