— Дузина?! — повтори изненадан капитанът — Как, че само аз ти осигурявам по толкова!
— Ах, Джак — отговори лекарят много внимателно Рядко мога на правя каквото и да е с твоите пациенти, ти ги осакатяваш зловещо. Повярвай ми, като ти казвам като на приятел, че системата ти е изпяло погрешна. Ти не само ненужно отнемаш живота, но и осакатяваш тялото, така че да не може да се използва и за единственото нещо, за което стават мъртъвците.
Войникът замълча, което според него бе единственият начин да се запази мира между тях, а докторът, след като хвърли един последен поглед на погребението преди да завият зад един склон, който скриваше долината от погледа, продължи след една сподавена въздишка:
— В това гробище има случай на естествена смърт. Само ако имах време и възможност! Починалият трябва да е бащата на дамата, която видяхме тази сутрин.
— Докторът с фуста! Тази с лице като северното сияние — каза драгунът с усмивка, която причини неудобство у спътника му. — Но тя не е дъщеря на починалия, а само фустомедицински съветник, а Харви, чието име бе рефрен на песента й, е известният търговец-шпионин.
— Какво! Този, който те свали от коня?
— Никой до сега не ме е свалял от коня, Ситгрейвз — каза Драгунът мрачно. — Конят се спъна и заедно целунахме земята.
— Доста страстна прегръдка, като имам предвид синините ти. Жалко, че не можеш да откриеш къде се крие този дрънкащ мошеник.
— Вървеше след ковчега на баща си.
— И го остави на мира! — извика хирургът и спря коня си. — Да се връщаме веднага и да го хванем. Утре ще го обесят, Джак, и по-дяволите, ще му направя дисекция!
— Спокойно, Арчибалд. Би ли арестувал човек, когато отдава последна почит на баща си? Остави го на мен и аз се кълна, че ще си получи заслуженото.
Докторът промърмори недоволството си от това забавяне на наказанието, но се примири, за да запази репутацията си на приличен човек. Те продължиха към лагера на частта си, потънали в разговори за доброто на човешкото тяло.
Бърч запази мрачното си самообладание, подхождащо на опечален мъж в такива случаи, а на Кейт се падна да показва мекушавостта присъща на нежния пол. Има хора, които не могат да плачат, освен в подходяща компания и старата мома бе до голяма степен пристрастена към този тип публични прояви. След като огледа малката група, икономката долови изпълнените с очакване погледи на няколкото присъстващи жени и резултатът дойде моментално. Тя наистина се разплака и спечели не малко съчувствие, а и репутация на добросърдечна жена. Мускулите на лицето на търговеца потрепнаха и когато първата буца пръст падна върху ковчега на баща му, когато се чу този тъп звук, така красноречиво говорещ за преходността на човека, цялото му тяло за миг изпадна в конвулсия. Той се приведе напред, сякаш от болка и пръстите му се движеха безспирно, докато ръцете му висяха безчувствени отстрани, а на лицето му се изписа гримаса, сякаш душата му се гърчеше. Но той събра сили и състоянието премина. Изправи се, пое дълбоко въздух и се огледа наоколо с приповдигнато изражение на лицето, което сякаш се усмихваше със съзнанието, че е победил. Гробът скоро бе запълнен и на всеки ъгъл бе поставен по камък, за да се обозначи мястото, а чимовете с повяхнала трева от земята, отредена за мъртвите, покриха малката купчинка, за да изпълнят последния дълг към мъртвеца. След това съседите, които услужливо бяха предложили да помогнат, застанаха със свалени шапки и загледаха опечаления, който сега се чувстваше наистина сам на този свят. Търговецът също свали шапката си, поколеба се за миг, колкото да събере сили и каза:
— Приятели и съседи, благодаря ви, че ми помогнахте да погреба мъртвия.
След това всички поседяха известно време мълчаливо и тихо се разотидоха. Някои придружиха опечалените до къщата им и почтително ги оставиха пред входа. Но с Харви и Кейти влезе един човек, който бе добре известен в околността с многозначителния прякор „спекуланта“. Когато той ги последва, сърцето на Кейти се изпълни с мрачни предчувствия, но Харви учтиво му предложи стол и явно бе очаквал посещението.
Търговецът отиде до вратата и огледа предпазливо долината, след което бързо се върна и каза:
— Слънцето вече не огрява източния хълм. Нямам време. Ето нотариалния акт за къщата и земята. Всичко е според закопа.