Докато говореше той пусна предмета, който се канеше да сложи в чувала и седна на един сандък с отчаян вид и празен поглед.
— Не така, не така Харви, — каза Кейти и приближи стола си до неговия — поне мен ме познаваш, лицето ми не може да ти е чуждо.
Бърч бавно се обърна и я погледна, а на лицето й видя повече чувство и по-малко егоизъм отколкото изобщо някога бе виждал там. Той взе ръката й нежно и част от болката изчезна и от неговото лице.
— Да, добра жено — каза той. — Поне ти не си чужда за мен и може би ще си справедлива — когато другите злословят за мен, ти може би ще кажеш нещо в моя защита.
— Това ще направя, бих го направила. Ще те защитавам, Харви, докато мога. Само да чуя някой да те черни. Прав си, аз не съм безразлична към теб и те съдя справедливо. Какво като харесваш краля? Чувала съм, че в душата си той е добър човек, но в старата родина няма религия, свещениците били ужасно лоши!
Търговецът закрачи из стаята явно разстроен — в очите му имаше нещо безумно, което Кейти не бе виждала досега и стъпките му бяха отмерени, с достойнство, което ужаси икономката.
— Когато баща ми беше жив, имаше само един човек, който можеше да чете сърцето ми. О, каква утеха бе да се връщам от потайни опасности, след обидите и злото, които съм изтърпял и да чувам благословията и похвалите му, но него го няма. — Той продължи, като гледаше втрещено ъгъла, в който бе стоял баща му — Кой ще е справедлив с мен сега?
— Но, Харви! Харви!
— Да, има човек, който ще бъде справедлив, и който трябва да ме опознае, преди да умра. Не мога да умра и да оставя такова име след себе си!
— Не говори за умиране, Харви — каза старата мома и се огледа наоколо, след което сложи едно дърво в огъня, за да стане по-светло.
Избликът на чувства у търговеца приключи. Той бе възбуден от събитията през изминалия ден и от ярките спомени за страданията му. Но у този особен човек чувствата имаха превес над разума само за кратко време. Той видя, че нощта вече е скрила от погледа всички неща без врати и прозорци, метна чувала на рамото си и на сбогуване каза на Кейти:
— Трудно ми е да се разделя дори с теб, добра жено, но часът дойде и трябва да тръгвам. Каквото има в къщата е твое, на мен не ми трябват тези неща, а на теб ще са ти от полза. Сбогом, ще се видим някога.
— В пъкъла! — каза глас, който накара търговеца отново да се отпусне на сандъка, от който бе станал. — О-хо, нова торба? И вече толкова пълна!
— Не се ли наситихте на злините си? — извика търговецът като се овладя и скочи енергично на краката си. — Не ви ли бе достатъчно, че измъчихте умиращ човек, че ме разорихте, повече какво искате?
— Твойта кръв — каза мародерът с хладна злост.
— Ще я смените за пари. Като Юда, забогателия с цената на кръвта!
— Да, и цената е добра, господине, петдесет гвинеи, почти колкото теглото на трупа ти в злато.
— Ето — каза Кейти — ето ви петнайсет гвинеи. И този скрин и леглото са мои. Ако оставите Харви да се отдалечи на час път от вратата, ваши са.
— Един час? — повтори мародерът и показа зъбите си, като гледаше с копнеж парите.
— Само един час. Ето ви парите.
— Стой — извика Харви — не вярвай на този изверг.
— С вярата си тя може да прави каквото си иска — каза мародерът със злобна наслада. — Но аз ще пазя тези пари добре, а ти Бърч, ще изтърпим нахалството ти заради петдесетте гвинеи, които ще платят, за да те обесят.
— Хайде — каза Харви гордо — заведете ме при майор Дънуди. Той поне ще се отнася човешки с мен.
— Има и по-добър начин, отколкото да ходим толкова далеч с такава позорна компания, а и Дънуди е оставил неколцина англичани да се разхождат наоколо. Но лагерът на капитан Лоутън е с около половин миля по-близо и разписката му, ще ми донесе наградата не по-късно от тази на майора. Как ти харесва идеята да вечеряш с капитан Лоутън тази вечер, а мистър Бърч?
— Върнете ми парите или го пуснете да си върви — извика Кейти ужасена.
— Подкупът ти не бе достатъчен, добра жено, освен ако и в това легло има пари — той заби щика си в дюшека и като го разпра, се почувства много доволен да разпръсне съдържанието му из стаята.
— Ако — извика Кейти като забрави опасността за себе си, в грижата за новопридобитата си собственост — ако има закон на тази земя, ще си получа правото!