От време на време военните власти също не взимаха участие в това произволно преразпределяне на земни блага и някой дребен пълномощник на щатската войска често можеше да придаде нещо като законен вид на най-тежкия грабеж, и дори на кръвопролитие.
От страна на британците стимулирането на лоялността също не беше оставено да заспи, особено когато полето за прилагането му е толкова плодовито. Но техните разбойници бяха записани в списъци и усилията им бяха систематизирани. Дългият опит бе научил водачите им да ценят ефективността на концентрираната сила и, освен ако историята не се окаже несправедлива към подвизите им, резултатите не говореха никак лошо за тази предвидливост. Тези отряди — поради всеизвестната им почит към полезното животно — бяха получили чудатото прозвище „каубои“17.
Цезар, обаче, беше твърде лоялен за да свързва хората, упълномощени от Джордж III, с нередовната войска, чиито безобразия неведнъж бе виждал, и от чиито хищнически нрави дори неговото робско положение и бедност не го бяха спасили. Ето защо каубоите не бяха удостоени с внимание, когато чернокожият каза, че не християнин, че никой друг освен скинър, не може да предаде вярващия в Бога син, дошъл да се види с баща си въпреки многото опасности.
II ГЛАВА
И дни спокойни много преживя, несломен,
Освен от едничка мъка, страшна —
когато Съдбата го лиши от половин сърце —
тя веч си бе отишла —
и на бащиното си коляно на вдовец
Гертруд се покатери.
Бащата на мистър Уортън беше роден в Англия, в семейство, чиито парламентарни интереси бяха позволили по-младият син да бъде изпратен в колонията Ню Йорк. Както стотици други, така и той се установил в страната завинаги. Оженил се и единственият потомък от връзката му бил изпратен съвсем млад да се облагодетелствува от преимуществата на английските училища. След като завършил образованието си в един от английските университети, той получил познания за живота и за преимуществата на европейското общество. Прекарал там две години, но смъртта на баща му му припомнила, че е наследник на почтено име и на много голямо състояние.
В онези дни на мода било децата на определени семейства да се изпращат в армията или флота, като стъпала към издигането. Много от високите постове в колониите били заети от хора, чиято професия била военната и никак не било рядко, някой войн-ветеран, да остави оръжията и да наметне на раменете си съдийска тога, достигайки до върховете на съдебната власт.
В съответствие с това, старият мистър Уортън имал намерение да насочи сина си във военното поприще, но природната некадърност на сина му, попречила на този замисъл.
Младежът бил прекарал дванадесет месеца преценявайки добрите и лошите страни на различните видове войски, когато починал баща му. Безпроблемността на положението му, както и вниманието, с което хората обсипвали притежателя на едно от най-големите богатства в колонията, силно повлияли на амбициозните му планове. Любовта решила проблема — когато мистър Уортън станал съпруг, престанал да мисли за армията. Дълги години живял щастлив със семейството си и бил достатъчно уважаван от сънародниците си като честен и влиятелен човек, когато всички радости изчезнали, сякаш с един удар. Единственият му син, младежът за когото стана дума в предишната глава, постъпил в армията и пристигнал на родна земя, но малко преди да започнат военните действия, правителството решило, че е по-разумно да изпрати подкрепленията в най-нелоялните части на Северна Америка. Дъщерите му вече навлизали в живота и тяхното образование изисквало преимуществата предлагани от града. Здравето на жена му се влошавало от няколко години и тя дори не успяла да прегърне както трябва сина си и да се нарадва на идването му, когато избухнала революцията и като несекващ огън обхванала земите от Джорджия до Масачусетс. Ударът бил твърде тежък за майката, която доживяла да види сина си изпратен да се бие в Юга, срещу собствените й роднини и тя не издържала.
В никоя друга част на континента не преобладавали толкова силно британските маниери и аристократични схващания за кръв и роднинство, колкото в околностите на град Ню Йорк. Наистина, обичаите на ранните холандски заселници също се били смесили с английските, но все пак, влиянието на последните преобладавало. То се усилвало от факта, че често офицери от метрополията се женели за момичета от най-богатите и най-влиятелни местни семейства, и когато започнали военните действия това влияние едва не наклонило везните в полза на короната в района. Но и доста семейства прегърнали каузата на народа, като дали солиден отпор на усилията на привържениците на Англия, за да организират и с помощта на конфедеративната армия да поддържат независимо и републиканско по форма управление.
17
Мародерски банди действащи на страната на англичаните. Наименованието, както иронично е обяснено в текста, произлиза от това, че са откарвали добитъка на жертвите си (cow — крава, boy — момче. Англ.). — Б. пр.