— Оттук, капитан Джак, тук са бандитите и се греят на огъня. Бързо, че да ги изтрепеш докато седят. Оставете конете и стреляйте с пищовите!
Тази ужасяваща покана бе достатъчна, за да наруши мислите на бандата. Те скочиха на краката си и понеже бяха уговорили мястото и времето на срещата за бъдещата си акция, разпиляха се по четирите посоки на света. Чуха се гласове, подвиквалия, но понеже мародерите бяха добре научени да се придвижват бързо пеша, скоро се пръснаха без следа.
Не след дълго Бети Фланаган се появи до огъня и много хладнокръвно заразглежда нещата, които скинърите бяха изоставили — храна и най-различни дрехи. Тя седна и си приготви закуска с най-голямо удовлетворение. Около час прекара потънала в мисли с подпряна на лакът глава, след което събра дрехите, които и харесват и потъна в гората, оставяйки огъня да осветява околните скали, докато и последната му главня не изгасна и мястото не потъна в самота и тъмнина.
XIX ГЛАВА
Недей тогаз сърце си мъчи —
кога тежки глождят те съмнения,
да спреш е лудост, да вървиш е смърт,
тогаз напред, да мислиш време нямаш.
Докато другарите му спяха, забравили за опасностите и трудностите, сънят на Дънуди бе неспокоен и накъсан. След като прекара една неспокойна нощ той стана неотпочинал от коравото легло, в което бе легнал с дрехите и без да буди никого излезе навън, за да потърси облекчение. Меките лъчи на луната вече избледняваха в зората, вятърът бе спрял и вдигащите се мъгли обещаваха един от тези хубави есенни дни, които сякаш като по магия настъпват след буря. Часът, определен за тръгване не бе още дошъл и той искаше да остави хората му да почиват колкото може по-дълго. Запъти се към мястото, на което предната вечер бяха наказани скинърите, дълбоко замислен за собственото си положение, несигурен как да помири чувството за дълг и любовта си. Въпреки че самият той не се съмняваше в чистите намерения на капитан Уортън, не беше никак сигурен, че офицерите, които ще решават съдбата му ще са също толкова доверчиви. Независимо от личните си чувства към него, той бе сигурен, че екзекуцията на британския офицер би направила невъзможен съюза със сестра му. Предната вечер бе изпратил един офицер до полковник Сингълтън, който командваше предната линия и по него му предаде за залавянето на капитана и собственото си мнение за неговата невинност, като искаше нареждания за по-нататъшната съдба на пленника. Тези заповеди той сега очакваше да пристигнат всеки момент и собствените му тревоги нарастваха с приближаването на часа, в който може би щяха да лишат капитана от защитата му. С Тези мисли той крачеше из овощната градина и така достигна до скалите, които бяха спасили скинърите в бягството им предната вечер. Тъкмо щеше да се обърне назад за да си върви, когато един неочакван вик го накара да се сепне:
— Стой или си мъртъв!
Дънуди се обърна изненадан и видя един човек застанал на скалата с насочен към него мускет. Светлината все още не бе достатъчна, за да го види добре и едва когато се вгледа внимателно успя с изумление да различи чертите на амбулантния търговец. Веднага осъзна опасното положение, в което се намира, но бе под достойнството му да моли за милост или да избяга, дори и да би било възможно. Извика му с твърд глас:
— Ако ще ме убиваш, стреляй. Никога няма да бъда твой пленник!
— Не, майор Дънуди — каза Бърч и свали мускета си. — Нямам намерение нито да ви пленявам, нито да ви убивам.
— Тогава, какво искаш, мистериозно същество?
— Доброто ви мнение за мен. Искам всички добри хора да ме съдят снизходително.
— За теб трябва да е безразлично как ще те съдят хората. Тяхната присъда изглежда не може да те достигне.