— Преобладава — започна той — мнението, че сърцето се намира в лявата част на тялото и че връзката на крайниците, намиращи се в тази част, е по-силна с така наречената люлка на живота, отколкото тази с противоположните им. Но това е грешка, която произлиза от непознаването на органичния строеж на тялото. Съгласно това мнение, се смята, че четвъртият пръст на лявата ръка съдържа добродетел, каквато няма нито един от останалите. И при церемонията на бракосъчетанието, той обикновено се опасва от един кръг, за да задържи чувствата в брака, нещо, което най-лесно се постига от добротата на женския характер. — Докато говореше хирургът изразително държа ръка на сърцето си и се поклони почти до земята, когато завърши.
— Не съм сигурна, че правилно разбрах думите ви, сър — каза мис Пейтън, чието неразбиране бе напълно обяснимо.
— Пръстен мадам — за церемонията няма пръстен.
Веднага щом докторът заговори ясно, тя разбра трудността на положението. Тя погледна племенничките си и на лицето на малката прочете удоволствие, от което не й стана приятно, а лицето на Сара бе пропито от срам, който деликатната леля разбираше добре. Но и за нищо на света тя не би нарушила някоя от нормите на женския етикет. На всички жени едновременно им дойде наум, че брачната халка на починалата им майка и сестра лежи необезпокоявана заедно с другите и бижута в едно скривалище пригодено по-рано, за да предпази ценностите на семейството от хищническите набези на мародерите, които върлуваха наоколо. Цялото сребро и всичко ценно се прибираше там всяка нощ и там бе стоял и пръстенът, забравен досега. Но от незапомнени времена, да осигури този атрибут на брака бе грижа на младоженеца, и мис Пейтън по никакъв начин не желаеше да наруши сдържаността на пола си в този тържествен случай, поне докато той не изкупи достатъчно вината си, чрез полагащата се порция тревоги и безпокойство. Фактът не бе разкрит от никоя от тях — лелята поради спазване на женското приличие, Сара поради срам, а Франсис от радост, че бракът на сестра и се натъква на пречка, независимо каква. Да наруши неловкото мълчание, се падна на доктор Ситгрейвз:
— Ако, мадам, един обикновен пръстен, който някога принадлежеше на сестра ми… — той спря и се прокашля. — Ако, мадам, един такъв пръстен бъде допуснат до такова достойно положение, имам един такъв и той лесно може да се донесе от квартирата ми във Фор Корнърс. Не се и съмнявам, че ще стане на пръста, за който става дума. Между сестра ми и мис Уортън има силна прилика в ръста и анатомичните пропорции, а при всички годни за брак хора, тези пропорции се запазват във всички части на организма.
Един поглед от страна на мис Пейтън накара полковника да осъзнае дълга си и като скочи от стола, той увери хирурга, че по никакъв начин не би могъл да му бъде по-задължен, отколкото ако изпрати някого за пръстена. Лекарят се поклони надменно и се оттегли да изпълни това желание. Лелята го остави да излезе, но нежеланието й да довери домашните си проблеми на един непознат я накараха да се обърне към Цезар, а не към човека, когото се канеше да изпрати Ситгрейвз. На Кейти Хейнс бе наредено да повика чернокожия в другата гостна и мис Пейтън се отправи натам, след като повика и хирурга.
Съгласието за този внезапен брак между Сара и Уелмър, по време, когато животът на член от семейството бе в опасност, бе дадено поради убеждението, че обърканото положение в страната би могло да не предостави друга възможност на двамата да се срещнат и поради тайния страх на мистър Уортън, че смъртта на сина му, ускорявайки неговата собствена, би могла да остави дъщерите му без защитник. Но въпреки че мис Пейтън се бе съгласила с желанието на брат си да се възползва от пристигането на божия служител, тя не бе счела за необходимо да огласи сватбата, дори и ако краткото време бе позволило това. Ето защо, тя смяташе, че сега разкрива дълбока тайна на негъра и на икономката.
— Цезар — започна тя с усмивка. — Сега трябва да научиш, че младата ти господарка, мис Сара, ще свърже живота си с полковник Уелмър.
— Мисли виждал го преди — изкиска се Цезар. — Стар негър познае щом момиче хареса някой.
— Наистина, Цезар, никога не съм смятала, че си и наполовина толкова наблюдателен, но сега след като знаеш за какво става дума, чуй какво ще ти каже този господин и изпълни заръките му.
Негърът се обърна с внимание към хирурга и той започна:
— Цезар, твоята господарка вече те запозна с важното събитие, което ще се състои в този дом, но на пръста на булката трябва да се постави една халка, един пръстен. Това е обичай останал от древните и продължен от няколко клона на християнската църква и дори се използва като вид връзка при ръкополагането на прелати, което не се съмнявам, че разбираш.