— Може миста доктор каже него пак — прекъсна го Цезар, чиято памет започна да му изневерява точно когато Ситгрейвз спомена способността му да разбира. — Този път мисли научи наизуст.
— Не е възможно да се добие мед от камък, Цезар, и затова малко ще съкратя каквото имам да ти казвам. Отиди във Фор Корнърс и предай тази бележка на сержант Холистър иди на мисис Елизабет Фланаган. И двамата ще осигурят необходимия символ на брачната вярност, който трябва да донесеш тук.
Писмото, което лекарят даде на негъра след като свърши, бе написано така:
Ако Киндър няма повече температура, дай му да се храни. Пусни още три унции кръв на Уотсън. Провери дали тази жена Фланаган не е оставила някоя кана с алкохол в болницата. Смени превръзката на Джонсън и освободи Смит от дежурство. Изпрати по приносителя пръстена, който виси на верижката на часовника, който ти дадох за да даваш лекарствата навреме.
Арчибалд Ситгрейвз, доктор по медицина. Хирург на Драгуните.
— Цезар — каза Кейти, когато остана сама с чернокожия — Като ти дадат пръстена, тури си го в левия джеб, че ти е по-близо до сърцето. И никак не се мъчи да си го слагаш на пръста, защото не носи щастие.
— Да опитвам на пръст? — каза негърът и протегна напред кокалестите си ръце. — Мисли пръстен на мис Сали стане на пръст на стар Цезар?
— Не е важно дали ще ти стане или не. Опасно е да се туря брачен пръстен на друг след сватбата, а може да е опасно и преди това.
— Казва ти, Кейти, не мисли слага на пръст.
— Тръгвай тогава и не забравяй за левия джоб. Кат минаваш край гробищата да не забравиш да си махнеш шапката и бързай. Нищо не може така да си играе с търпението на човек, както да си се нагласил да се омъжваш и да трябва да чакаш за церемонията.
След тези напътствия Цезар излезе от къщата и скоро седеше на коня. Както повечето хора от неговата раса, той още от дете бе добър ездач, но под теглото на шестдесетте си години, бе загубил част от уменията си. Нощта бе тъмна и вятърът духаше в долината пронизващо както през ноември. Когато Цезар стигна до гробището, той откри прошарената си глава със суеверен ужас и се заоглежда наоколо със страх, очаквайки да види нещо свръхестествено. Светлината бе достатъчна, за да различи едно земно създание, което се промъкваше между гробовете с явното намерение да излезе на пътя. Напразно разумът и познанието се опитват да се борят с първите впечатления и Цезар остана дори и без подкрепата на тези слаби съюзници. Но той бе добре възседнал един от впрегатните коне на мистър Уортън и като инстинктивно се прилепи към гърба на животното, изостави юздата въобще. Покрай него със скоростта на светкавица запреминаваха хълмове, гори, скали огради и тъкмо започваше да се чуди накъде и по каква работа е тръгнал, когато се оказа на кръстопътя и пред очите му се изпречи очуканият надпис „Хотел Фланаган“. Видът на веселия огън му подсказа, че тук живеят хора и с това дойде и ужасът от омразните вирджинци. Но той трябваше да изпълни дълга си, така че завърза разпенения кон за оградата и с предпазливи стъпки се доближи до прозореца за да проучи положението.
Пред буйния огън седяха Бети Фланаган и сержант Холистър и се радваха на доста голямо количество алкохол.
— Казам ти, сиржант, — каза Бети като свали чашата от устните си — ни е разумно да мислиш, че и било повиче от търговица. Де беше миризмата на сяра, де бяха крилата, де му беши опашката? Ми копитата? И ни е почтено да казваш на сама жена, че в леглото й е бил Велзевул.
— Няма значение, мисис Фланаган, ако отсега нататък успееш да се отървеш от ноктите и зъбите му — отговори сержантът и отпи голяма глътка.
Цезар чу достатъчно, за да се убеди, че от тази двойка не може да очаква неприятности. Зъбите му вече започваха да тракат от студа и това още повече го подтикна да влезе. Той се приближи предпазливо и почука смирено. Появяването на Холистър с извадена сабя не спомогна за възстановяването на способностите му, но самият страх го накара да обясни защо е дошъл.
— Влизай — каза сержантът като огледа внимателно негъра на светлината. — Влизай и давай бележката си. Имаш ли пропуск?
— Не знае какво то — отговори Цезар, като трепереше в обувките си. — Ама господин дет’ дал казал много неща дет не разбира.