— Кой каза че те е изпратил?
— Доктор, сам изпратил аз и дошъл на галоп. Доктор като прати, винаги на галоп.
— Доктор Ситгрейвз е. И той не знае какво е пропуск. Черньо, ако те беше изпратил капитан Лоутън, щеше да ти даде пропуск, иначе часовият можеше да ти пробие главата с някой куршум, а това ще е жестоко към теб, защото може да си черен, но аз не съм от тия дето мислят че негрите нямат душа.
— Ами да — каза Бети — на негъра душата му кат на бял. Ела тук старче и си стопли кокалите на огъня. Знам, че един негар от Гвинея обича топлото, колкото войник да си по-пийне.
Цезар се подчини мълчаливо и едно момче мулатче бе изпратено да занесе бележката до постройката, в която бяха ранените.
— Ето — каза перачката, като предложи на Цезар да опита това, което най-много я радваше. — Пийни си капчица, саждьо, ша ти стопли черната душа в шантавото ти тяло и ще ти даде дух за кат се прибираш в къщи.
— Казвам ти, Елизабет, че душите на негрите са като нашите. Колко пъти съм чувал мистър Уитфийлд да казва, че на небето няма разлика в цветовете. Така че душата на този тук негър е бяла колкото и мойта, че и на майор Дънуди.
— Тъй то, да знайш — каза Цезар сопнато, тъй като глътката бе възвърнала смелостта му.
— Майорът е добра душа и тъй, и тъй — отговори перачката. — И мека душа и храбра душа, и ти, сержант, няма да отречеш.
— Колкото до това, има един по-високо и от Вашингтон, който съди душите, но аз ще кажа, че майор Дънуди е джентълмен, който никога не казва „вървете момчета“, а винаги казва „елате момчета“. Ако на някой беден му трябват шпори или ремък за юзда, никога няма да се скъпи за среброто, при това от собствения си джоб.
— Тогава защо си тук без работа, докато всички, на които той държи са в опасност? — извика един глас неочаквано. — Яхвай коня си и отивай при капитана! Вземи оръжието веднага или ще е късно!
Тази неочаквана намеса хвърли пиещите в моментно объркване. Цезар веднага се мушна до камината и остана там въпреки топлината, която би опекла бял човек. Сержант Холистър се обърна светкавично на петата си, извади сабята, която засвятка на огъня, по когато видя, че на вратата е застанал търговецът, той заотстъпва към позицията на Цезар с военна интуиция, която му подсказваше, че трябва да събере силите си. Единствено Бети отстояваше територията до масата. Тя доля в чашата голямо количество от течността известна на войниците като „отрови куче“ и я подаде на Харви Бърч. Очите на перачката от известно време плуваха в любов и алкохол, и тя ги обърна добронамерено към новодошлия:
— Добре си дошъл, мистър търговец, или мистър Бърч, или мистър Велзевул, или к’вото ти е там името. Ти си честен дявол и тъй и тъй, та са надявам да са ти харесали фустите. Ела тук драги и се сгрей на огъня. Сержант Холистър няма да те закача, щото го е страх да не му направиш злина после — нали сержантчо, драги?
— Върви си дяволско изчадие — извика ветеранът като продължи да отстъпва към камината, с повдигане ту на единия, ту на другия си крак, защото горещината бе непоносима. — Върви си по мирно, по тихо. Тук няма никой да ти иска услугите и жената я търсиш напразно. Висша милост ще я спаси от ноктите ти!
Сержантът спря да говори но устните му продължиха да се движат в молитва.
Умът на перачката бе толкова объркан, че не разбра какво иска да каже сержантът, но в главата й дойде нова идея и тя’ започна:
— Ако ме търси човекът, к’во от т’ва? Не съм ли аз вдовица и сама да еъм си собственик? И говориш за милост, сержант, ма малко виждам от нея и тъй и тъй. Кой ша забрани? Мистър Велзевул е свободен да си приказва к’вот’ си иска. Аз нямам нищо против и той ше е доволен.
— Жено — каза търговецът — замълчи! А ти глупав човек, оседлай коня си и се въоръжи. Бързай да помогнеш на офицера си, ако си достоен за каузата, на която служиш и не искаш да опозориш униформата.
Търговецът изчезна от погледите им с такава бързина, че не бяха сигурни накъде е тръгнал.
Като чу гласа на стар приятел, Цезар се измъкна от ъгъла си и безстрашно отиде до мястото, което Бети, макар и в състояние на пълна обърканост, бе отстоявала така решително.
— Да не беше тръгвал тоз Харви, — каза негърът — ако слиза надолу, прави компания. Джони Бърч няма стори зло, на негов свой син.
— Жалък, невеж нещастник — възкликна ветеранът като си пое дълбоко дъх. — Мислиш че той е от плът и кръв?
— Харви не плътен, но умен човек.
— Фю-ю-ю, сержант драги, вразуми се веднъж и послушай к’во ти казва който знае. Извикай момчетата и идете след капитан Джак. Помниш ли кат’ ти каза да си готов да идеш, веднага кат’ та повика?