— Напоследък Джордж ходи редовно до Берлин — лъжа и подновявам чакането.
Алек е решил да изимитира провлечения поучителен тон на Контрола:
— От теб искам да ликвидираш Мунт, Алек. В името на добруването на този наш свят. Готов ли си да изпълниш подобна задача, друже? Как да не съм готов, мамка му? Особено пък след като онова копеле пречука Римек. И изтреби половината от проклетата ми агентурна мрежа. Да не говорим за опита му да очисти и Джордж преди една-две години. Не можем да оставим така тая работа, нали, Пиеро?
— В никакъв случай — съгласявам се от все сърце.
Дали не е доловил някаква фалшива нотка в гласа ми? Той отпива от шишето с уиски и не снема вперения в мен поглед.
— Ти да не би случайно да я познаваш, Пиеро?
— Кой да познавам?
— Момичето ми. Много добре знаеш за кого ти говоря, по дяволите.
— Откъде пък точно нея да познавам, мътните да я вземат. Какви ги дрънкаш, бе, Алек? Стегни се, за бога, човече?
Най-сетне отмества погледа си от мен.
— Както и да е. Разправяше ми за някакъв неин познат. По описанието му реших, че си ти.
Завъртам озадачен глава, свивам рамене, засмивам се. Алек се връща към своите наблюдения над забързаните под дъжда минувачи по тротоара.
Ако приемем заседанието на Звездната камара32 по делото на Ханс-Дитер Мунт за гавра с правосъдието, още по-кошмарно беше официалното му отразяване. Въведението все едно беше писано от самия Мунт. Нищо чудно и наистина да е било.
Гнусният и покварен антиреволюционен агитатор Лиймас бил известен дегенерат, впиянчен буржоазен опортюнист, мошеник, женкар и престъпник, вманиачен на тема „пари“ и ненавиждащ прогреса.
Подлъгалите се по фалшивите показания на този презрян Юда верни служители на Щази изхождали от най-искрени съображения, поради което не можели да бъдат винени за вкарването на пепелянката в самото сърце на пламенните борци срещу силите на фашисткия империализъм.
Процесът представлявал триумф на социалистическата законност и зов за още по-голяма бдителност срещу интригите на капиталистическите шпиони и провокатори.
Жената с прозвището Елизабет Голд била политически профан с промит от британския Сикрет Сървис мозък, поддръжница на Израел, луднала по по-възрастния си любовник и от заслепение станала неволна участничка в плетените от Запада интриги.
Дори след като самозванецът Лиймас направил пълни признания за престъпленията си, жената на име Голд се заела вероломно да подпомогне бягството му, но заплатила с живота си за своето лицемерие.
В заключение се отправяха поздравления към храбрия страж на демократическия социализъм, който без колебание я прострелял при опита й да избяга.
— А сега, Питър, дай да преразкажем набързо този наистина ужасен процес на нормален английски. Смяташ ли, че ще можем?
— Ами да опитаме.
Тонът й обаче е рязък и целенасочен, а тя се е тръшнала право насреща ми през масата като някой народен комисар.
— Въвеждат, значи, Алек в Звездната камара в качеството му на елитен свидетел в полза на Фидлер, от когото се очаква да оплюе окончателно Мунт. Нали така? При което Фидлер описва пред съда всички измислени парични дири, които водят до прага на Мунт. Нали? И не пести подробности по отношение на престоя на Мунт като псевдодипломат в Англия, през което време, според Фидлер, бил изнуден да мине на наша страна от силите на империалистическите реакционери, тоест Цирка. Следва шокиращият списък с всичките там държавни тайни, които Мунт бил продал за трийсетте си сребърника на западните си господари, и всичко това бива погълнато сладко-сладко от членовете на съдебния трибунал. Докато в един момент?
Благата усмивка отдавна я няма.
— Предполагам, че се явява Лиз — отвърнах неохотно.
— Точно така. Думата взема Лиз и понеже толкова й е акълът, обявява всичко казано до този момент пред съда от нейния възлюбен Алек за пълни глупости. Ти знаеше ли, че тя точно така ще постъпи?
32
Star Chamber (англ.) — специален трибунал, съставен от представители на кралския съвет, олицетворяващ засилването на кралската власт при английския крал Хенри VII (1485–1509). — Б. пр.