Выбрать главу

— Шибана работа — обобщава накратко положението Бъни. — Ако се съди по досието ти, цялата ти кариера в Службата е вагон с лайнени протоколи за унищожаване.

— Меко казано — отбелязва Лора, явно без ни най-малко да се притеснява от несъвместимия с юриспруденцията речник на колегата си.

— Но в интерес на справедливостта, Лора — намята изведнъж Бъни фалшивата тога на пръв приятел на обвиняемия, — би следвало да допуснем и възможността всичко това да е пъклено дело на прословутия злодей Бил Хейдън. — След което се обръща към мен: — Надявам се поне Бил Хейдън да помниш все още.

Хейдън? Бил Хейдън. Как да не го помня: ръководен от Съветите двоен агент, който в качеството си на председател на всемогъщата Междуведомствена комисия за ръководство, известна с прозвището „Междуведомствената“, в продължение на три десетилетия съобщавал всичките й тайни на московския Център. Да не говорим, че точно неговото име ми се въртеше в главата през по-голямата част на денонощието, но това не значи, че ще взема да скоча във въздуха и да изкрещя „Врата му ще прекърша на това копеле, само да ми падне“ — тъй като в конкретния случай тази работа, за всеобща радост на отбора домакин, я свърши друг мой случаен познат.

Междувременно Лора продължава упорито разговора си с Бъни.

— Лично аз, Бъни, нямам и капка съмнение по въпроса. Следите от намесата на Бил Хейдън личат по целия архив с ограничен достъп. А пък Питър е един от първите, които са го надушили, нали, Питър? В качеството ти на личен помощник на Джордж Смайли. Негов вардянин и верен последовател, нали така?

Бъни клати глава с благоговение:

— Джордж Смайли. Най-добрият оперативен ръководител в историята на Службата. Съвестта на Цирка. Неговият Хамлет, както са го наричали някои хора, може би не съвсем заслужено. Каква личност! И все пак, поне що се отнася до операция „Уиндфол“ — продължава да говори той на Лора, все едно мен изобщо ме няма в стаята, — не допускаш ли вероятността ограниченият архив да е бил ограбен не от Бил Хейдън, а от самия Джордж Смайли, независимо по каква причина? Върху протоколите за унищожаване се срещат някакви доста странни подписи. Имена на хора, за които ние с теб през живота си не сме чували. В случая нямам предвид лично Джордж Смайли. Той, естествено, безспорно е прибягнал до услугите на предан помощник. Някой, който е изпълнявал сляпо заповедите му, без да се замисля за законността им. Той, нашичкият Джордж, никога не е цапал ръцете си, при цялото си величие.

— Имаш ли да кажеш нещо по въпроса, Пийт? — пита Лора.

Имам, разбира се, и то най-категорично. Мразя да ме наричат Пийт, а и целият разговор поема в крайно неконтролируема посока.

— За какъв дявол ще му е дотрябвало точно на Джордж Смайли да краде досиета на Цирка, Лора? За Бил Хейдън разбирам. Той и вдовишката лепта е бил готов да задигне6, докато си е подсвирквал весело.

Подсмихваш се тихичко и поклащаш старческата си глава, за да подскажеш на тези, младите, че изобщо си нямат представа за действителното състояние на нещата по онова време.

— Лично аз си представям каква причина може да е имал Джордж, за да ги открадне — отвръща Бъни от името на Лора. — Завеждал е направление „Тайни операции“ през най-мразовитото десетилетие на Студената война. Воювал е с голи ръце за власт срещу Междуведомствената. Без правила, независимо дали е ставало дума за кражба на агенти, или взаимно разбиване на сейфовете. Замесил Службата в най-мръсните операции в историята й, замислени лично от него. Надвивал на съвестта си в името на по-важната цел. При това, доста често. Така че никак не ми е трудно да си представя как този ваш Джордж замита някое и друго досие под килима. — След което ме поглежда право в очите. — Освен това си те представям и теб как му помагаш без капчица угризения. Някои от онези странни подписи имат забележителна прилика с твоя почерк. На теб дори не ти се е налагало да ги крадеш. Просто си ги изписвал на нечие чуждо име и готово. А що се отнася до непрежалимия трагично загинал на Берлинската стена Алек Лиймас, неговото лично досие не е било оглозгано, ами направо е изчезнало безследно. Дори едно оръфано картонче няма в централната картотека. Не личи да се трогваш особено от думите ми.

вернуться

6

Библия, Нов завет. От Марка Свето Евангелие 12:41–44, От Лука Свето Евангелие 21:1–4. — Б. пр.