— Един момент, Джордж — възразявам му. — Нали операция „Уиндфол“ се ръководеше от Контрола. Ти просто изпълняваше неговите разпореждания.
— Което, боя се, е далеч по-големият ми грях. Ще ти е удобно ли да преспиш на дивана, Питър?
— Имам вече запазена стая в Базел, Джордж. Никак не е далеч. Смятам утре рано да хвана парижкия влак.
Това си беше чиста лъжа и ми се струва, че той се досети.
— Последният влак за Базел е в единайсет и десет. Поне вечеря да ти предложа, преди да си тръгнеш?
По залегнали дълбоко в мен причини, с които нямах сила да се боря, бях решил да му спестя историята с несполучливия опит на Кристоф да ме убие, а още по-малко пък да му цитирам гневното изказване на баща му Алек против Службата, която иначе толкова обичаше. Но въпреки премълчаното, идеше ми да възприема последвалите думи на Джордж като отговор на заключителните изводи на Кристоф:
— Ние, Питър, не бяхме лишени от милост. Никога не сме страдали от безсърдечие. Напротив, именно ние притежавахме по-голямата жалост. Е, може да е била и неуместна на моменти. Със сигурност беше безсмислена. Днес си даваме сметка за това. Макар тогава да не го съзнавахме.
И за пръв път, откакто го помня, си позволи да положи длан върху рамото ми, при все че мигновено я отдръпна, сякаш се беше изгорил.
— Но ти си я съзнавал, Питър! Не можеш да ме убедиш в противното. Ти с твоето добро сърце. Иначе нямаше да тръгнеш да търсиш горкото момче Густав. Постъпка, за която ти се възхищавах. От чувство за вярност към Густав, за вярност към бедната му майка. Убеден съм, че много тежко си преживял загубата й.
Не подозирах, че знае за нескопосания ми опит да предложа помощта си на Густав, и въпреки това не се изненадах особено. Точно такъв беше останал Джордж в спомените ми: вечно загрижен за слабостите на останалите, но стоически отказващ да признае собствените си.
— Как е твоята Катрин?
— О, много е добре, благодаря.
— Тя нали син имаше? И той ли е добре?
— Дъщеря има. И тя е добре.
Нима беше забравил, че Изабел е момиче? Или Густав не му беше излязъл още от акъла?
Старовремски хан от времето на дилижансите, в близост до катедралата. Ловни трофеи върху черна ламперия. Или открай време е на това място, или е бил заравнен със земята през бомбардировките и са го възстановили според някогашните гравюри. Днешният специалитет на заведението е сърнешко в гювече. Джордж го препоръчва, особено с баденското им вино. Да, все още живея във Франция, Джордж. Той е доволен от думите ми. А той за постоянно ли се е преместил във Фрайбург, питам? Колебае се. Засега само временно, Питър. Но не било ясно колко ще трае това „временно“. И едва тогава, сякаш мисълта току-що го е споходила, макар да подозирам, че я е таил, откакто му се явих:
— Доколкото усещам, ти дойде с намерението да ме обвиниш в нещо, Питър. Не съм ли прав? — И докато аз, на свой ред, също се колебая: — Заради нещата, които вършехме ли? Или защо изобщо сме ги вършили? — пита ме с възможно най-благ тон. — Или защо аз най-вече ги вършех, което е същността на въпроса. Ти беше най-обикновен пехотинец. От теб не се искаше да питаш защо слънцето изгрява всяка сутрин.
Можех да възразя на това му изказване, но не желаех да прекъсвам потока на мислите му.
— В името на световния мир, каквото и да означава това. Да. Да, разбира се. „Такава борба за мир ще падне, че скоро камък върху камък няма да остане“, както казваха нашите руски приятели. — Помълча, после още по-бойко подхвана: — Или пък беше в прослава на капитализма? Опазил ни Господ. Или на християнството? Пак да ни опази Господ.
Глътка вино, озадачена усмивка — не толкова към мен, колкото към себе си.
— Значи, трябва да е било в името на Англия, тогава? — продължи Джордж. — Имаше такова нещо, поне до някое време. Но чия Англия? Коя от всичките Англии? Онази, която е съвсем сама и не е част от нищо ли? Аз съм европеец, Питър. И ако съм имал някаква мисия, ако съм се борел за нещо извън пряката ни борба с врага, именно за Европа съм се борел. Ако съм проявявал безсърдечност, ще е било безсърдечност в името на Европа. Ако съм носел в себе си някакъв непостижим идеал, то ще е било идеалът да изведем Европа от обхваналия я мрак към новата ера на разума. И до днес го нося у себе си.