— Ако искаш да знаеш, шокиран съм до дън душа. И потресен. Дълбоко, при това.
— От кое? От самото ми предположение, че може да си задигнал досието на Лиймас от тайния архив и да си го скрил в хралупата на някое дърво ли? Доста досиета си задигнал навремето по искане на чичо ти Джордж. Защо и онова на Лиймас да не е било сред тях? Просто ей така, за спомен, след като са го покосили редом до… как се казваше там приятелката му?
— Голд. Елизабет Голд.
— А, нея поне я помниш. Наричана за по-кратко Лиз. И нейното досие е изчезнало. Човек неминуемо си представя романтичната гледка как досиенцата и на Алек Лиймас, и на Лиз Голд отлитат заедно в небитието. А вие двамата с Лиймас откъде станахте толкова гъсти дружки, да те питам? Братя по оръжие до самия край, доколкото разбирам.
— Действахме заедно.
— „Действахте“ в смисъл?
— Алек беше по-голям от мен. И по-мъдър. Когато му възложеха дадена операция и му потрябваше помощник, винаги мен избираше. И ако кадровиците и Джордж нямаха нищо против, ни чифтосваха.
Лора се завръща в разговора.
— Дай ни все пак два-три примера за подобно чифтосване. — Тонът й е дълбоко пропит от неодобрение към чифтосването, но аз грабвам с удоволствие възможността да се отклоня от темата.
— Ами, реално погледнато, с Алек май се сдушихме в Афганистан към средата на петдесетте години. Първата ни съвместна мисия беше да се внедрим в малки групи в Кавказ, в Русия. Сигурно ви се струва адски старомодно. — Пак се засмивам. И поклащам глава. — Честно казано, не завоювахме кой знае какви успехи. Девет месеца по-късно го преместиха в Прибалтика, да вкарва и изтегля агенти от Естония, Латвия и Литва. Пак беше поискал да му помагам и аз съответно се включих. — За нейно осветление добавям: — Както съм убеден, че ти е известно, Лора, в онези времена прибалтийските държави бяха част от Съветския блок.
— Знам. А Лиймас официално е бил базиран в Травемюнде, права ли съм? В Северна Германия?
— Точно така, Лора. Под прикритие, като член на Международната група за океаноложки изследвания. Опазване на риболова денем, десанти с бързоходни моторници нощем.
Бъни прекъсва интимния ни разговор.
— Тези нощни десантни операции нямаха ли някакво название?
— „Джакнайф“7, ако не ме лъже паметта.
— Но си сигурен, че не е било „Уиндфол“?
Правя се, че не съм го чул.
— „Джакнайф“. Изтрая две-три години и я прекратиха.
— „Изтрая“ по какъв начин?
— Ами, първо си изнамираш доброволци. Обучаваш ги в Шотландия или в Шварцвалд, където намериш. Естонци, латвийци. След което се захващаш да ги връщаш там, откъдето са дошли. Изчакваш да настъпи новолуние. Гумени лодки. Почти безшумни извънбордови двигатели. Уреди за нощно виждане. Приемащата група сигнализира, че брегът е чист. Дебаркираш. Или поне агентите ти дебаркират.
— И след като агентите са дебаркирали, вие с Лиймас какво правите? Освен да извадите бутилката, което, поне що се отнася до Лиймас, доколкото разбирам, е била задължителната следваща стъпка.
— Ами, нямахме повече работа там, не мислиш ли? — отговарям, но отказвам да захапя стръвта. — Правилото е да се измъкнеш колкото се може по-чевръсто. Оставяш ги на мира. Теб, между впрочем, какво те интересува това?
— В известен смисъл търся начин да те усетя що за човек си. А отчасти и защото недоумявам: как може така ясно да си спомняш „Джакнайф“, а да не помниш нищичко от „Уиндфол“?
И пак Лора:
— Като казваш „оставяш ги на мира“, предполагам, че имаш предвид „оставяш ги на произвола на съдбата“.
— Така да е, щом настояваш, Лора.
— А тя е? За съдбата им става дума. Или това вече не го помниш?
— До един измряха.
— „Измряха“ в буквалния смисъл на думата ли?
— Едни бяха пленени още при дебаркирането. Други през следващите два-три дни. Трети успяха да обърнат и да ги пратят обратно срещу нас, и чак след това ги екзекутираха — озъбвам се, понеже усещам как гневът напира в гърлото ми, но не изпитвам особено желание да го възпра.
— И върху кого стоварваме вината, Пийт? — не отстъпва Лора.
— За кое?
— За смъртта им.
На това място няма да навреди една слаба експлозия.
— Върху проклетия внедрен сред нас предател Бил Хейдън, ако не възразяваш! Онези нещастници са били предавани още преди да сме се отлепили от германския бряг. От любимия ни председател на Междуведомствената — същият онзи екип, който поначало я беше измътил тази операция!