— Страх ви беше да не снесе нещо пред Хейдън ли?
— Не съм казал подобно нещо. Просто имаше такова всеобщо настроение. Нищо повече. Да говоря ли по-нататък, или не желаеш повече да ме изслушваш?
— Напротив, слушам те с най-голям интерес.
— Забрахме Джордж от Байоутър Стрийт и го заведохме на здравословна разходка по южния бряг на Темза. Беше лятна вечер. А и той непрекъснато се оплакваше, че водел много застоял живот.
— И от тази крайбрежна вечерна разходка се роди операция „Уиндфол“, така ли?
— Господи! Няма ли да съзрееш най-сетне?
— Аз вече съм съзрял достатъчно, не се притеснявай. Но ти с всяка изминала минута се вдетиняваш все повече. Наострил съм слух да чуя как премина целият ви разговор.
— Говорихме си за предатели. В най-общи линии, без да навлизаме в безсмислени подробности. По дефиниция списъкът включваше всички настоящи и бивши членове на Междуведомствената. Тоест група от петдесет-шейсет потенциални изменници. Обсъдихме кой от тях е разполагал с необходимия достъп за осуетяването на „Джакнайф“, но не преставахме да си даваме сметка и за това, че с Бил начело на Междуведомствената, при наличието на неговия храненик Пърси Алълайн и на Бланд и Естерхази — двама винаги готови натегачи, на един предател щеше да му е напълно достатъчно просто да присъства на някоя открита планьорка на Междуведомствената или да се заседи в бара на старшите офицери и да изслуша самохвалствата на Пърси Алълайн. Понеже Бил открай време твърдеше, че изолирането на отделите била ялова работа и че най-добре било всички да знаят всичко. Така си е осигурявал най-доброто възможно прикритие.
— И как се отнесе Смайли към вашия демарш?
— Щял да обмисли нещата и да ни каже. От Джордж никой не е успявал да измъкне повече приказки. Между другото, ще мога ли да се възползвам от предложеното ми в самото начало кафе? Черно. Без захар.
Протягам се, тръсвам глава, прозявам се. Годините почват да ми тежат, за бога. Но на Бъни този номер не му минава, а Лора отдавна се е отказала от мен. В погледите и на двамата се чете, че е почнало да им писва от мен, а кафе не е включено в менюто.
Бъни си е сложил маската на юрист. Край на стискането на очите. Край на повишаването на гласа заради поизкукуригал и полуоглушал старец.
— Искам да се върнем там, откъдето започнахме. Стига да не възразяваш. Ти и законността. Службата и законността. Съсредоточен ли си напълно върху това, за което разговаряме?
— Предполагам.
— Вече споменах за неутолимия интерес на британската общественост към престъпленията в миналото. Нещо, за което нашите храбри парламентаристи прекрасно си дават сметка.
— Да приемем, че си споменал.
— И съдебните власти са наясно. Вменяването на историческа вина — най-модното за момента занимание. Нашият национален спорт. Днешното абсолютно невинно поколение срещу изпълненото с вина твое. Кой ще изкупи греховете на отците ни, при все че навремето не са се смятали за грехове? Ти обаче не си баща, доколкото знам. Макар че, ако се съди по досието ти, вече би трябвало да си отрупан с внуци.
— Ти, доколкото си спомням, каза, че досието ми било филетирано. Да разбирам ли, че в момента твърдиш точно обратното?
— Мъча се да разгадая чувствата ти. И не успявам. Или нямаш такива, или ти идват в повече. Минаваш по допирателната, като става дума за смъртта на Лиз Голд. Защо? По същия начин се отнасяш и към смъртта на Алек Лиймас. Преструваш се, че изпитваш пълна амнезия по отношение на „Уиндфол“, а на нас ни е съвсем ясно, че си бил проверен и одобрен за „Уиндфол“. И което е още по-многозначително, покойният ти приятел Алек Лиймас не е получил съответния допуск, независимо от факта, че кончината му го заварва впрегнат в операция, за която не е бил одобрен. Не съм те молил да ме прекъсваш, така че бъди така добър да се въздържаш, ако обичаш. В същото време обаче — продължи той, явно опрощавайки неприличното ми поведение — започвам да напипвам наченките на едно споразумение помежду ни. Ти вече призна, че названието „операция «Уиндфол»“ може евентуално да събуди някакво далечно звънче в паметта ти. „Тренировъчно занятие“, гласеше благосклонното ти идиотско предположение. Затова ти предлагам следната сделка: ние, от наша страна, ще внесем по-голяма прозрачност, а от твоя страна, онези далечни звънчета в мозъка да задрънчат по-ясничко, а?