Замислям се, клатя глава, мъча се да доловя онзи далечен звън. Имам чувството, че битката ще се води до последна капка кръв, а последната капка кръв ще е моята.
— Ако мога да разчитам на съвсем беглите си спомени, Бъни — отстъпвам леко в знак на едва забележима промяна на посоката в негова полза, — ако изобщо се сещам нещо за „Уиндфол“, то е, че названието се отнасяше не към някаква операция, а към източник. И то провален. Имам чувството, че точно оттук произтича цялото ни недоразумение — подсказвам с напразната надежда да усетя известно отслабване на натиска от отсрещната страна на масата. — Потенциален източник, който рухна тотално още пред първото препятствие. При което бе моментално и съвсем благоразумно зарязан. Към дело и забрава. — И се впускам смело напред: — Източникът „Уиндфол“ беше някакъв остатък от миналото на Джордж. Поредният исторически случай, както ги наричаш — кимам почтително към Лора. — Източногермански професор по барокова литература от Ваймарския университет. Приятел на Джордж от военните години, когато ни е вършил дребни услуги. Беше възобновил връзката си с Джордж с помощта на някакъв там шведски учен, към петдесет и девета година. — Не прекъсвай потока от думи, не конкретизирай нищо, така гласи златното правило. — Та въпросният професор твърдеше, че попаднал на гореща до зачервяване следа към супертайно споразумение, което се готвело между двете половини на Германия и Кремъл. Научил бил подробности от свой съмишленик в източногерманската управа. — Думите се леят гладко, досущ като едно време. — Двете половини на Германия щели да се обединят при условие да останели неутрални и разоръжени. Тоест точно онова, което Западът не желаеше — силов вакуум в самото сърце на Европа. И ако Циркът измъкнел професора на Запад, щял да ни съобщи всички подробности мотамо.
Тъжна усмивка, поклащане на побелялата старческа глава. И никаква реакция от отсрещната страна на огромния вододел.
— Оказа се, че единствената цел на професора била да получи назначение в Оксфорд, доживотна длъжност, рицарско звание и покана на чай от кралицата — казано през сподавен смях. — Всичко било негова измишльотина. Врели-некипели. Край на случая — обявявам в заключение с усещането, че съм успял все пак да се справя прекрасно и че ако Смайли ме слуша отнякъде, сигурно тихичко ще ми изръкопляска.
Но нито Бъни, нито Лора ръкопляскат. Изражението на Бъни е неискрено тревожно, а на Лора й личи, че дори на една думичка не вярва.
— Лошото, Питър — казва подир малко Бъни, — е, че онова, което ни пробутваш, не се различава по нищо от изтърканите глупости в съхраняваните в стария централен архив подправени досиета „Уиндфол“. Не съм ли прав, Лора?
Изглежда е прав, понеже тя се включва моментално при подадената й реплика.
— Буквално дума по дума, Бъни. Съчинения, чиято единствена цел е да отклонят любопитния изследовател по фалшива пътека. Такъв професор изобщо не е съществувал и цялата история е пълна измислица от начало до край. Не че не намирам подобно решение за съвсем уместно и справедливо: щом се е налагало „Уиндфол“ да се опази от зловредните очи на хейдъновците на този свят, напълно разумно е било да се създаде димна завеса с помощта на такова фалшиво досие в централния архив.
— Но онова, което не се връзва с никакъв разум, Питър, е фактът, че на твоята преклонна възраст си седнал тук да ни пробутваш същата купчина дезинформационни фъшкии, която ти, Джордж Смайли и останалите служители в „Тайните“ сте съчинили преди цяло едно поколение — добавя Бъни и почти успява да присвие до половината очите си в знак на дружелюбност.
— Ние, Пийт, успяхме да се сдобием с финансовите отчети на тогавашния Контрол — обажда се услужливо Лора, а през това време аз продължавам да обмислям своя отговор. — Отнасящи се до неговия змийски фонд8 — онази част от тайните средства, която е била отпускана на Контрола за лични джобни пари, но все пак е трябвало да отчита до последното пени, нали, Питър? — обяснява ми бавно, като на малко дете. — Предадени лично от него в ръцете на доверения му съюзник от Министерството на финансите, тогава именувал се Оливър Лейкон, впоследствие сър Оливър, междувременно превърнал се в о бозе почившия лорд Лейкон Аскот Уест…
— Ще бъдеш ли така добра да ми обясниш аз какво общо имам с всичко това?
8
Под това име е известен специалният фонд на британските служби, използван за финансиране на тайни операции. — Б. пр.