— Всичко, на практика — отговаря преспокойно Лора. — В отчета до Министерството на финансите, до който достъп има единствен Лейкон, Контрола указва имената на двама служители в Цирка, които били в състояние да предоставят при поискване пълни и точни сведения за разходите, направени по упоменатата там операция „Уиндфол“. Тоест, ако някой ден идните поколения проявели съмнения относно въпросните извънредни разходи. Независимо от всичките му други недостатъци Контрола е бил изключително принципен в това отношение. Та на първо място е посочено името на Джордж Смайли. А на второ място — Питър Гуилъм. Сиреч ти.
Бъни създава впечатлението, че изобщо не слуша какво си говорим. Пак е забил поглед под ръба на масата и изглежда се е вглъбил докрай в онова, което чете. Едва след време вдига глава.
— Разкажи му за конспиративната квартира за „Уиндфол“, на която попадна, Лора. Онова тайно сенчесто кътче, в което Питър е трупал откраднатите от него досиета — предлага той с тон, който следва да ни подскаже, че умът му в момента е зает със съвсем други неща.
— Да, както току-що спомена Бъни, в отчетите става дума и за въпросната конспиративна квартира — услужливо обяснява Лора. — А така също не само за съдържател на конспиративната квартира — повишава възмутено глас тя, — но и за тайнствен джентълмен на име Мендел, който дори не е кадър на Службата, а е бил нает от „Тайните“ като агент специално за операция „Уиндфол“. Двеста лири стерлинги месечно в спестовния му влог към пощата в Уейбридж, плюс още двеста отчетни за пътни и дневни, внасяни на негово разположение по безименна клиентска сметка към някаква префърцунена адвокатска кантора в Сити. И някой си Джордж Смайли, с генерално пълномощно да се разпорежда с всички тези средства.
— И кой всъщност е този Мендел? — пита Бъни.
— Пенсиониран офицер от полицията, отдел „Контраразузнаване“ — отвръщам, преминал вече на автопилот. — С малко име Оливър. Да не се бърка с Оливър Лейкон.
— Привлечен кога и от къде?
— Джордж познаваше Мендел от години, от участието му в предишна разработка. И харесваше начина му на мислене. Плюс факта, че не е от Цирка. Наричаше го „моята глътка чист въздух“.
Разговорът ни сякаш изведнъж докарва Бъни до изтощение. Той се отпуска върху облегалката на стола си и започва да тръска китки, сякаш се подготвя да излети надалеч.
— Хубаво. Дойде обаче моментът да погледнем реалността в очите, разбираш ли? — пита ме със зле прикрита прозявка. — На настоящия етап или в настоящия момент змийският фонд на Контрола представлява единствената безспорна улика, с която разполагаме и която ни предоставя (а) нишка към осъществяването и целта на операция „Уиндфол“ и (б) средство, с което да се защитим срещу евентуален изсмукан от пръстите граждански иск или частно съдебно дело, заведено срещу Службата и лично срещу теб, Питър Гуилъм, от ищеца Кристоф Лиймас, единствен наследник на покойния Алек, и ищцата Карън Голд, неомъжена, единствена дъщеря на покойната Елизабет или Лиз. Чу ли добре какво ти казах? Чу. Само не ми казвай, че най-после сме успели да те изненадаме.
И както се е тръшнал на стола си, изпъшква едно „Исусе“ в очакване на моята реакция. А тя, изглежда, доста се е позабавила, понеже ми е останал и споменът, че по някое време ми изревава повелително: „Защо мълчиш, бе?“.
— Ама Лиз Голд дете ли е имала? — чувам как пита гласът ми.
— Засега поне дава признаци да е по-шантаво второ издание. Майка й била на петнайсет, когато забременяла от някакъв простак, неин съученик в местната прогимназия. По настояване на родителите й предала бебето за осиновяване. И осиновителите кръстили момиченцето Карън. Може и да не е била точно кръстена, понеже е еврейка. Но така или иначе, след като станала пълнолетна, Карън се позовала на законното си право да научи коя е биологичната й майка и, естествено, се заинтересувала от мястото и обстоятелствата на майчината й гибел.
Прави пауза, в случай че искам да попитам нещо. Въпросът се появява у мен със закъснение:
— Откъде, по дяволите, са се сдобили Кристоф и Карън с имената ни?
Той не ми обръща внимание и продължава:
— В търсенето си на истината и на спогодба Карън получава силна подкрепа от Кристоф, синът на Алек, който, без тя да знае, след падането на Стената упорито издирва как и защо е загинал баща му — но, държа да отбележа, без капка ентусиазирана помощ от страна на Службата, която прави всичко по силите си да поставя на пътя му възможно най-гадните препятствия, че и отгоре. За съжаление, и най-големите ни усилия се оказаха безполезни въпреки факта, че полицейското досие на въпросния Кристоф Лиймас е по-дълго и от ръката ти.