Нова пауза. Но пак без въпрос от моя страна.
— Междувременно двамата ищци са успели да се сдушат яко. Убедили са се, не без основание, че съответните им родители са загинали вследствие на петзвезден гаф от страна на Службата, с личното участие на вас двамата с Джордж Смайли. И сега настояват за пълно разкритие, обезщетения за претърпени вреди и публично извинение, в което да са посочени поименно виновниците. Сред имената е и твоето. Ти знаеше ли, че Алек Лиймас се е сдобил със син?
— Да. А Смайли къде е? Защо не е тук вместо мен?
— А случайно да знаеш коя е била щастливата майка?
— Германка, с която се запознал през войната, докато действал в тила на противника. Тя впоследствие се омъжила за дюселдорфски адвокат на име Еберхарт. И Еберхарт осиновил момчето. Така че фамилията му не е Лиймас, а Еберхарт. Но аз те попитах къде е Джордж.
— Остави това засега. Позволи ми да ти благодаря за проявата на безпогрешна памет. Колко други знаеха за съществуването на момчето? Останалите колеги на приятеля ти Лиймас ли? И това щяхме да знаем, но, както вече споменах, досието му, за жалост, е откраднато. — И понеже вече му е писнало да ме чака да му отговоря, пита: — Във и около Службата беше ли широко известен фактът, че Алек Лиймас е бил баща на германско копеле на име Кристоф, с постоянен адрес в Дюселдорф? Да или не?
— Не.
— И защо не, бе, да му се не види?
— Алек не разправяше много за себе си.
— Освен на теб, очевидно. Ти виждал ли си го?
— Кого?
— Кристоф. Не Алек. Кристоф. Май пак почваш да шикалкавиш.
— Изобщо не шикалкавя и отговорът ми продължава да е „Не, не съм виждал Кристоф Лиймас“ — озъбвам се. Има ли смисъл да го разглезвам с истината? И докато смила отговора ми: — Попитах те къде е Смайли — казвам.
— А пък аз, вероятно си забелязал, се направих, че не съм чул въпроса ти.
Пауза, през която и двамата събираме нови сили, а Лора гледа замислено през прозореца.
— Кристоф, да приемем да го наричаме така — подхваща Бъни с летаргичен тон, — притежава известни дарби, Питър, пък били те престъпни или полупрестъпни. Нищо чудно да ги е наследил по генетичен път. И след като установил със сигурност, че биологичният му баща е загинал от източната страна на Берлинската стена, успял да се добере по неизвестно какъв, но достоен за уважението ни начин до купчина предполагаемо засекретени архиви на Щази и посредством тях стигнал до три съществени имена. Твоето, на покойната Елизабет Голд и на Джордж Смайли. Потрябвали му само няколко седмици, за да влезе в дирите на Елизабет, а оттам, посредством регистрите на населението, да открие и дъщеря й. Уговорили си тайна среща. Между двамата неочаквани партньори се получила спойка — не ни влиза в работата до каква точно степен. Но заедно се допитали до един от похвално принципните адвокати — защитник на правата на личността, ходещ със сандали на бос крак, — които Службата счита за върла напаст. Ние засега се придържаме към идеята да предложим на ищците цяло състояние от парите на данъкоплатците срещу бъдещото им мълчание, но от друга страна, си даваме съвсем ясно сметка, че по този начин ще потвърдим уязвимостта си и ще ги насърчим да станат още по-настоятелни, отколкото са в момента. „Вървете по дяволите с вашите пари, злодеи, ще рекат. Нека се чуе гласът на историята. Тази язва трябва да се изреже до корен. Глави трябва да паднат.“ Включително и твоята, боя се.
— И на Джордж, предполагам.
— И ето че сме изправени лице в лице срещу достойната за перото на Шекспир абсурдна сценка, в която призраците на две жертви на пъклен заговор от страна на Цирка се надигат да ни обвинят, приели формата на две свои издънки. Засега успяваме да държим затворена устата на медиите, като им намекваме (не съвсем правдиво, ама кой ти гледа?), че ако парламентът един ден се отдръпне в името на съдебно дирене, делото ще се гледа при закрити врата на тайни съдебни заседания, билетите за които ще раздаваме лично ние. Но пък ищците, насъсквани от безкрайно досадните им адвокати, отвръщат: „Майната ви, искаме прозрачност, настояваме за пълни разкрития“. Ти ме попита, едва ли не наивно, откъде може Щази да са се сдобили с вашите имена. Откъде другаде, мислиш, ако не от московския Център, който ги е предал по каналния ред на Щази. А откъде разполага московският Център с имената ви ли? От нашата Служба, естествено, благодарение, както винаги, на старателния Бил Хейдън, разполагал по онова време с пълна свобода, на каквато е щял да се радва поне още шест години, до деня, в който свети Джордж ще пристигне на бял кон и ще го разобличи. Продължаваш ли да поддържаш връзка?