А Лора се извърта върху стола на Бен и забива пръст по посока на вградения в стената зелен сейф „Чъб“.
— Добре. За това нещо има ли ключ?
Всичките тези „добре“-та ми лазят по нервите. Не по-малко от „Пийт“. Мили откача ключ от висящата на кръста й връзка. Ключът превърта и вратата на сейфа се отваря. Лора надниква и със замаха на косач събаря всичко върху рогозката от влакна на кокосова палма: ключове за шифрограми с гриф „Строго секретно“ и „Наистина много секретно“, моливи, подплатени пликове, избелели шифроблокчета за еднократна употреба — по дванайсет бройки в целофанени пликчета.
— Добре. Никой нищо да не пипа, ясно ли е? — съобщава Лора, обръщайки се към нас. — Нищичко, по никакъв повод. Ясно ли е? Пийт? Мили?
И е изкачила до средата следващите стъпала, докато Мили успее да я прикове на място с едно заповедническо „Ако обичате!“.
— Да не би случайно да възнамерявате да влезете в моето лично жилище?
— Да речем, че точно това възнамерявам. Е, и?
— Можете да огледате апартамента ми и личните ми вещи единствено след като получа своевременно предварително писмено уведомление, подписано от съответния ръководител в Централата — произнася с равен тон Мили това единствено изречение, което, подозирам, е репетирала. — Дотогава обаче ще ви помоля категорично да се отнасяте с уважение към личния ми живот така, както подобава на моята възраст и длъжност.
При което Лора произнася еретична мисъл, каквато навремето надали и Оливър Мендел щеше да си позволи, дори под формата на най-невинна шега:
— Ама защо, Мил? Да не си скрила някое гадже там?
Котаракът с тайното име се е оттеглил нанякъде. А ние сме застанали в „средната стая“, получила наименованието си в деня, в който Мендел и аз демонтирахме старите дъсчени разделителни стени. Откъм улицата виждаш поредния прашен партерен прозорец с дантелени перденца. От вътрешната страна обаче няма никакъв прозорец, след като през един снеговит съботен февруарски следобед го зазидахме и в стаята се възцари вечен мрак, прогонван само когато някой запалеше настолните лампи със зелени абажури като в казино, с които се сдобихме от един магазин в Сохо.
В средата на стаята стояха две тромави бюра във викториански стил — едното се заемаше от Смайли, а другото, само от време на време, от Контрола. Произходът им беше забулен в неизвестност до вечерта, в която, докато си пиехме уискито, Смайли не спомена, че някакъв братовчед на Ан разпродавал имението си в Девон, за да си платял данъка „наследство“.
— В името на всичко свято на този свят мога ли да попитам каква е тази тук гадост?
Никак не се изненадвам, че окото на Лора е било привлечено от крещящите цветове на схемата с размер метър на 60 сантиметра, окачена над бюрото на Контрола. Гадост? Може, но не и в моите очи. Затова пък животозастрашаваща! Докато се усетя, съм грабнал окачения на облегалката на Контрола бастун от ясен и съм се впуснал в обяснение, чиято цел е единствено да отклони вниманието.
— Тази тука част, Лора — размахвам бастуна по посока на лабиринта от цветни линии и оперативни псевдоними, силно наподобяващи шантава карта на лондонското метро, — е домашната ни диаграма на мрежата на Цирка в Източна Европа, с кодовото название „Мейфлауър“, в състоянието, в което я завари началото на операция „Уиндфол“. Ето това тук е самият мозък на мрежата, източникът „Мейфлауър“, вдъхновител и основател на мрежата, неин бушон и двигателен вал; тези тук са неговите второстепенни източници, а тук, в низходящ ред — техните съзнателни или несъзнателни информатори, заедно с кратко описание на продукта, който осигуряват, стойността му на борсата в Уайтхол, а така също и нашата вътрешна десетобална оценка за надеждността на съответните главни и второстепенни източници.
И окачвам пак бастуна върху облегалката, независимо че Лора няма вид нито на разсеяла се, нито на объркана до степен, която би ме задоволила. Тя оглежда един по един оперативните псевдоними върху диаграмата и ги отмята наум. Зад гърба си усещам как Мили се измъква от стаята.
— Е, и ние имаме все пак някаква представа за операция „Мейфлауър“ — отбелязва надменно Лора. — От малкото досиета, които си пропуснал да отмъкнеш от общия архив. Плюс някой и друг наш си източник. — И след като ме изчаква да асимилирам казаното: — Само не разбирам защо всички са кръстени на градински цветя.