— По онова време, Лора, всичко се кръщаваше тематично — отговарям, стараейки се и аз да поддържам високопарен тон. — В конкретния случай под „Мейфлауър“ визирахме именно майското цвете, а не кораба9.
Но тя пак е престанала да слуша.
— А тия звезди тук какво означават, по дяволите?
— Това са искри, Лора. А не звезди. Символични искри, изобразяващи къде агентите ни на терен разполагат с радиопредаватели. Червените са действащи, жълтите — законсервирани.
— „Законсервирани“ ли каза?
— Заровени. Обикновено увити в мушама.
— Аз, когато крия нещо, казвам, че съм го скрила, ясно ли е? — уведомява ме тя, не преставайки да проучва оперативните псевдоними. — Не го консервирам. Не използвам шпионски жаргон и не се правя на хлапак в приключенски клуб. После, какво ще рекат всички тия плюсове тук? — задържа тя пръст в облачето около един от вторичните източници.
— Това не са никакви плюсове, Лора, а кръстове.
— И означават, че лицето е пресякло линията и е преминало на страната на противника ли?
— Не. Означават, че човекът вече не съществува.
— В смисъл?
— Разкрили са го. Отказал се е. Най-различни поводи.
— С този тук какво стана?
— Човекът с кодовото название Вайълет10 ли?
— Да. Каква беше съдбата на Вайълет?
Вкарваше ли ме вече в капана? Аз поне имах такова усещане.
— Изчезна безследно. Предполагаме, че е бил подложен на разпити. Действаше в Източен Берлин от 1956 до 1961 г. начело на екип, който следеше движението на влаковете. Там, в облачето, всичко пише — добавям, в смисъл „Чети, нали си грамотна“.
— А с този? С Тюлип11?
— Тюлип е жена.
— И за какво е този диез?
Дали пък не е чакала търпеливо да дойде тъкмо този миг, в който пръста й е забучен точно на това място?
— Така нареченият от теб „диез“ е символ.
— Дотолкова и сама се досетих. На какво?
— Тюлип се беше покръстила в руската православна вяра, затова я отбелязаха с православен руски кръст. — Произнесено с абсолютно равен глас.
— Кои са я отбелязали?
— Жените. Двете старши секретарки, които работеха тук.
— На всеки религиозен агент ли се полагаше кръст?
— Православието беше част от мотивацията на Тюлип да работи за нас. Именно това бележи кръстът.
— И каква съдба я сполетя?
— Изчезна от екраните ни, за съжаление.
— По ваше време е нямало екрани.
— Предположихме, че й е омръзнало. Нормално явление сред агентите. Прекъсват всякаква връзка и изчезват.
— Истинското й име е било Гамп, права ли съм? Дорис Гамп.
Не, твърдо не изпитвам усещането, че ми се повдига. Стомахът ми е съвсем наред.
— Възможно е да е било Гамп. Като се замисля, май си права. Но знанията ти ме изненадват.
— Благодарение може би на факта, че не си отмъкнал достатъчно досиета. Голяма загуба ли се явяваше?
— Кое?
— Решението й да се откаже?
— Не си спомням да е обявявала някога подобно решение. Просто престана да действа. Но да, в по-общ план наистина може да се каже, че претърпяхме определена загуба. Тюлип беше важен източник. Значителен. Да.
Много ли съм се разприказвал? Малко ли? Прекалено лековат ли е тонът ми? Виждам я, че размишлява точно върху тези неща. Прекалено дълго.
— Останал бях с впечатлението, че се интересувате конкретно от „Уиндфол“ — напомням й.
— А, не само от „Уиндфол“. Всичко ни интересува. „Уиндфол“ е само поводът. Какво стана с Мили?
Коя Мили? А, Мили. Не Тюлип. Мили.
— Кога? — задавам глупав въпрос.
— Сега, имам предвид. Къде изчезна тази жена?
— Вероятно се е качила горе, у дома си.
— Свирни й да дойде, ако обичаш. Тя не може да ме търпи.
Но в мига, в който отварям вратата, установявам, че Мили чака отвън с връзката ключове. Лора я подминава бойко и се запътва по коридора с чертежа в ръка. Аз гледам да поизостана.
— Къде е Джордж? — питам под сурдинка Мили.
Но тя само завърта глава. „Не знам“? Или „Не питай“?
— Ключовете, Мили.
Мили отваря послушно двойната врата към библиотеката. Лора прави крачка напред, после две назад в комедиен стил и издава задължителния вик „Мамка му!“ с пронизителност способна да събуди и мъртъвците в Британския музей. Приближава се с невярващ поглед към натъпканите с овехтели книги лавици, издигащи се от пода до тавана. Протяга плахо ръка към първата избрана книга — том XVIII от непълен комплект на 30-томната „Енциклопедия Британика“, издание от 1878 г. Отваря го, преглежда с невярващ поглед няколко случайно попаднали й страници и го захвърля върху малката масичка, след което насочва вниманието си върху „Пътешествия сред арабите и по-далеч“, издание 1908 г., също част от непълна поредица, предлагана — не знам защо точно това съм запомнил — за пет шилинга и шест пенса на том, но закупена цялата за една лира след голям пазарлък между Мендел и антикваря. И ми задава следващия си въпрос:
9
„Мейфлауър“ (англ. Mayflower, буквално: „майско цвете“) — името на кораба, с който през 1620 г. пилигримите от Англия достигат до втората успешна английска колония в Северна Америка — Плимут в Масачузетс. — Б. пр.