— Лора.
— Как се разпознават действащите томове по тези етажерки?
— Всички книги във формат кварто на най-горната лавица, имената на чиито автори започват от А до Р би трябвало да съдържат някакви документи, стига същите да не са били унищожени.
— Нелсън. Оставаш тук в библиотеката до пристигането на екипа. Мили.
— Какво още?
— Колелото в коридора. Премести го другаде, ако обичаш, да не пречи.
За пръв път оставам на четири очи с Лора, в „средната стая“. Предлага ми стола на Контрола. Предпочитам мястото на Смайли. Тя се настанява на онова на Контрола и се извърта на единия си хълбок — или за лично удобство, или заради мен.
— Аз съм юрист. Ясно ли е? При това съм дяволски способна. Почнах първо самостоятелно, после в голяма фирма, накрая ми писна и кандидатствах при вас. И понеже бях млада и красива, ми възложиха отдела „История на Службата“. Оттогава съм все в историята. Така че щом възникне някаква заплаха историята да захапе Службата по задника, веднага ревват „Викайте Лора“. А ти хич и недей се съмнява, като ти казвам, че заради „Уиндфол“ ще ни захапят много яко.
— Което, вероятно, страшно те радва.
Може и да е усетила иронията в гласа ми, но се прави, че не я е чула.
— В този смисъл, колкото и изтъркано да ти звучи, от теб искаме единствено цялата истина и нищо друго, така че забравяш всякаква вярност към Смайли или към който и да било друг. Нали така?
Изобщо не е така, но има ли смисъл да й го обяснявам?
— И едва след като се доберем до истината, ще знаем как да я извъртим. Нищо чудно това да е и в твоя полза, ако се окаже, че интересите ни съвпадат. Моята задача е да отклоня лайната, преди да са стигнали до вентилатора. Което всъщност е и твоята цел, нали така? Без никакви скандали, пък били те и от миналото. Скандалите не само разсейват, но и навеждат на неприятни сравнения със съвремието. Една разузнавателна служба разчита на своята репутация и външност. И всяко предаване на заподозрени за измъчване от чужди разузнавания или тайно заиграване с психопати убийци може само да й навреди на имиджа и да опетни името на занаята. В този смисъл сме от един и същ отбор, нали така?
А аз пак успявам да не й отговоря.
— Сега вече мога да ти съобщя и лошата новина. Кръвчицата ни искат да изпият не само потомците на жертвите на „Уиндфол“. Бъни просто искаше да те пощади, като ти спестяваше някои неща. Истината е, че съществува и група плачещи за внимание членове на парламента, които копнеят да представят „Уиндфол“ като пример за това, какво става, когато разузнавателната общност бъде изтървана от контрол. И понеже нямат достъп до сегашната дейност, им се налага да се задоволят с историята. — Явно започвам да я дразня с мълчанието си. — Повярвай ми, Пийт. Не ни ли помогнеш всеотдайно, тази история може да…
И ме оставя аз да довърша изречението. Вместо това аз я оставям да си чака.
— Значи, наистина не си се чувал изобщо с него, така ли? — пита ме накрая.
Минава цяла секунда, преди да се усетя, че седя на стола му.
— Не, Лора. За сетен път ти казвам, че не съм се чувал с Джордж Смайли.
Обляга се назад и вади от задния си джоб пощенски плик. За един луд миг ми минава мисълта, че ще ми връчи послание от Джордж. Разпечатано на електронен принтер. Без воден знак. Без намеса на човешка ръка.
Считано от днешна дата сте настанен в следното временно жилище: апартамент 110B, „Худ Хаус“ „Долфин Скуеър“ Лондон SJV, при съблюдаване на следните условия.
Забранява ми се да държа домашни любимци. Забраняват се всякакви посещения в жилището на трети лица без предварително разрешение. Трябва да съм задължително налице и на разположение в жилището между 22,00 и 07,00 ч., освен ако не съм предупредил предварително правния отдел. Предвид моето (неуточнено) положение, от пенсията ми ще се удържа концесионен наем в размер на 50 лири на вечер. Няма да ми се удържат разходи за отопление, осветление и ток, но ще нося парична отговорност за всяка нанесена на жилището загуба или щета.
През вратата наднича рошавата глава на младежа на име Нелсън.
— Камионетката пристигна, Лора.
Всеки момент ще започне плячкосването на Оборите.