5
Здрачаваше се. Есенна вечер, но топла колкото летните, според английските стандарти. В крайна сметка първият ми ден в Оборите беше приключил. Поразходих се, пих едно уиски в пъб изпълнен с оглушително гласовити млади хора, взех автобус до Пимлико, слязох без предупреждение няколко спирки по-рано и пак тръгнах пеш. След малко през вечерната мъгла изплува осветеният корпус на „Долфин Скуеър“. Потръпвам всеки път при гледката на тази сграда още от първия ден, в който преминах под тайния флаг. По мое време в „Долфин Скуеър“ се помещаваха повече конспиративни апартаменти на квадратен метър, отколкото във всяка друга сграда на планетата, и нямаше нито един, в който да не съм инструктирал или приемал рапорта на някой нещастен наш агент. И точно на този адрес Алек Лиймас беше прекарал последната си нощ на английска земя в качеството си на гост на московския вербовчик, преди да се отправи на пътешествието, което го отведе до смъртта.
Апартамент 110B в „Худ Хаус“ се оказа тотално неспособен да прогони неговия призрак. Конспиративните квартири на Цирка открай време се явяват еталон за пълната липса на удобства. А този, в който ме бяха настанили, си беше направо класика в жанра: един брой пожарогасител, червен, с индустриални размери; два броя фотьойли на буци с отдавна заминали пружини; един брой репродукция на акварелен пейзаж с езерото Уиндърмиър; един брой минибар, заключен; една табела, че пушенето е забранено ДОРИ НА ОТВОРЕН ПРОЗОРЕЦ; един огромен телевизор, който по навик определих като двупосочен; един опушено черен телефон без изписан номер, за използване, според мен, единствено за дезинформационни цели. А в миниатюрната спалня — една стоманено твърда общежитийна кушетка, за сам човек, та да не го спохождат мисли за венеризъм.
Затворих вратата на спалнята, за да не ме виждат през телевизора, изпразних пътната чанта и се заозъртах да видя къде да скрия френския си паспорт. Погледът ми попадна на небрежно завинтената към вратата на банята табелка „ПРАВИЛА ЗА ДЕЙСТВИЕ ПРИ ПОЖАР“. Развих винтчетата, пъхнах паспорта зад издутината, отново ги затегнах, слязох долу и погълнах един хамбургер. Прибрах се в апартамента, почерпих се със солидна доза уиски и направих опит да се опъна в закупения в режим на икономии фотьойл. Задрямал съм, но само след секунди се ококорих тотално трезвен — в Западен Берлин през годината хиляда деветстотин петдесет и седма от новата ера.
Денят — петък — клони към своя край.
Изминала е седмица от пристигането ми в разделения град и тръпна в очакване на две изпълнени с плътски удоволствия денонощия в компанията на шведската журналистка Дагмар, в която се влюбих до полуда за три минути по време на коктейла, даван от нашия британски върховен комисар, който по съвместителство изпълнява и ролята на британски посланик във вечно привременното западногерманско правителство в Бон. През двата часа, които остават до срещата ни, съм си наумил да се отбия в берлинската ни резидентура, за да се здрависам и сбогувам с моя стар приятел Алек.
На берлинския Олимпийски стадион, в кънтяща тухлена казарма, построена за прослава на Хитлер и носила в миналото названието „Германски спортен дом“, служителите в резидентурата се подготвят за предстоящия уикенд. Заварвам Алек с цяла тава секретни документи на опашката пред зарешетеното гише на регистратурата. Не ме е очаквал, но вече почти нищо не е в състояние да го изненада, така че казвам здрасти, Алек, радвам се да те видя, а Алек ми отвръща а, здрасти, Питър, ти ли си, какво, по дяволите, те носи насам? След известно нетипично за него колебание той ме пита дали съм свободен за уикенда. Зает съм, викам. Жалко, отвръща той. Мина ми през ум да те взема с мен до Дюселдорф. Защо пък точно в Дюселдорф, питам. И забелязвам как колебанието му се засилва.
— Просто имам нужда да се измъкна от време на време от проклетия им Берлин — казва и свива неубедително рамене в израз на безразличие. Но след като осъзнава колко невъзможно ми е да си го представя дори и в най-необузданите ми сънища в ролята на обикновен турист, добавя: — Трябва да се видя с един във връзка с кучето му13 — пояснява, от което стигам до заключението, че ми намеква за предстояща важна среща с негов агент, при която би желал да разчита на мен да отклонявам вниманието на евентуалните преследвачи, да му служа за резервен вариант или бог знае какво. Това обаче не е ни най-малко оправдание да връзвам тенекия на Дагмар.
— Съжалявам, Алек, но няма начин. Определена скандинавска дама се нуждае от несподеленото ми внимание. А и аз от нейното.
13
To see a man about a dog — израз, използван от англичаните в случаите, когато трябва да излязат за малко без излишни обяснения, обикновено за да отидат до тоалетната. — Б. пр.