И кой ще е следващият ти ход, Кристоф, син на Алек? Още чувам сладникавия юристки тон на Бъни от вчерашния ден:
Кристоф притежава известни дарби, Питър. Нищо чудно да ги е наследил по генетичен път.
6
— Пийт ще е нашият четец — обявила беше Лора пред обожаващите я зрители. — Четенето си Пийт ще извършва тук, в библиотеката.
През следващите няколко дни аз обаче се чувствам не като четец, а по-скоро като студент последен курс, принуден да се явява на изпит, който е трябвало да вземе преди половин живот. Периодически късно съзряващият студент бива измъкван от стаята на изпита и му се налага да се явява на устно препитване пред комисия, чиито познания по предмета са необяснимо неравни, което обаче не им пречи да го побъркват с въпроси. От време на време той се ужасява от щуротиите на някогашния си „аз“ до такава степен, че му иде да ги отрече, докато не го уличат излизащите от собствените му уста доказателства. Всяка сутрин още щом вляза, ми сервират купчина папки; някои са ми познати, други не. Това, че си откраднал някакво досие, не значи, че си го и прочел.
На сутринта на втория ден в библиотеката не пускат никого. От чуващия се отвътре тропот и от щъкането на младите мъже и жени по анцузи, на които не ме представят, заключавам, че предстои целонощно претърсване сантиметър по сантиметър. С идването на следобеда обаче настъпва злокобна тишина. Бюро няма да имам; за целта ще разполагам с холна маса, поставена като ешафод насред библиотеката. И етажерките ги няма; по релефните тапети се виждат само призрачните им следи, наподобяващи сенки на затворнически решетки.
— Щом стигнеш до розетка, спираш — нарежда ми Лора и излиза.
Розетка? Има предвид декоративните розови кламери, забучени на определени интервали из папките. Нелсън заема тихо стола на дежурния наблюдател и отваря дебело томче джобен формат. Биографията на Толстой от Анри Троая.
— Свиркай, ако ти се припикае, разбра ли? Баща ми например пикае през десет минути.
— Горкият.
— Само не изнасяй нищо оттук.
Куриозна вечер: без каквото и да било обяснение Лора заема вместо Нелсън стола на дежурния наблюдател и след като ме гледа намусено в продължение на повече от половин час, изругава:
— Мамка му! Не искаш ли да ме изведеш на безплатна вечеря, Пийт?
— Точно сега ли? — питам.
— Сега. Тази вечер. Ти за кога си мислиш?
„Безплатна за кого?“, чудя се и вдигам рамене в знак на предпазливо съгласие. Безплатна за нея? Или за мен? Или и за двама ни, понеже инициативата е на Службата? Оттегляме се в гръцкия ресторант на същата улица. Тя вече е запазила маса. Сложила си е пола. Масата е ъглова, с незапалена свещ в червена клетка. Не знам защо, но още пазя спомена за незапалената свещ. И как собственикът се навежда над нас да я запали и в същото време отбелязва, че съм случил да виждам пред себе си най-хубавата гледка в цялото заведение, имайки предвид именно Лора.
Пием по едно узо, после повтаряме. Чисто, без лед, по нейно желание. Да се налива ли обича, или ме сваля — господи, до старец на моите години ли е опряла? — или просто разчита алкохолът да развърже езика на дядката? И как да разбирам присъствието на по нищо не отличаващата се двойка мъж и жена, които са се настанили на съседната маса и упорито отказват да поглеждат към нас?
Тя е по блузка без ръкав, която блещука на светлината на свещта, а деколтето се е задълбочило в южно направление. Избираме стандартните ордьоври — тарама, хумус, пържени дребни рибки, — обожавала мусаката, така че поръчваме две порции, след което тя се впуска в по-различен вид разпит, под формата на флирт. Ама наистина ли е вярно онова, което каза на Бъни, Пийт? Че с Катрин сте само добри приятели?
— Щото, да си говорим честно, Пийт — гласът й омеква и става интимен, — като се има предвид миналото ти, не мога да си представя как можеш да съжителстваш с фантастично привлекателна френска мацка, без изобщо да я чукаш? Освен ако си таен гей, както гласи теорията на Бъни? То, според Бъни всички били гейове. Почвам вече да си мисля, че и самият той е гей, ама не ще да си го признае.