Що се отнася до мен, още в мига, в който мосю Дени — по прякор Генерала заради източения му ръст и предполагаемата му прилика с президента Дьо Гол — се разгъна от жълтата камионетка и се насочи към предното стълбище, от пръв поглед усетих, че стиснатото в кльощавата му десница писмо идва от Цирка.
В началото изобщо не се притесних, по-скоро намерих нещо забавно в случващото се. В британските разузнавателни служби някои неща не са променяни от време оно. Сред тях е и маниакалната загриженост за цвета на пощенските пликове, които се ползват за целите на откритата кореспонденция. Не бива да изглеждат прекалено официални, тъй като това би могло да провали прикритието на получателя. Съдържанието на плика не бива в никакъв случай да е видимо, тоест пликът би трябвало да е по възможност подплатен. Чисто белият прекалено бие на очи; по-добре да е леко оцветен, стига да не е в някакъв любовен оттенък. Бледосиньо, да речем, или с лек намек за сиво — и двата варианта са приемливи. Този път се бяха спрели на бледосив.
Следващият въпрос: адресът на машина ли да е написан, или на ръка? Отговорът зависи от нуждите на намиращия се на конкретния терен получател, в конкретния случай — моя милост: Питър Гуилъм, бивш кадър, приел с благодарност да бъде пуснат на па̀ша поради напреднала възраст. Дългогодишен жител на селски френски район. Нямащ навика да посещава ветерански възпоминателни сбирки. Без официално регистрирани близки. Получаващ пълна пенсия, следователно — евентуална мишена за изтезания. Извод: в отдалечено бретонско селце, където чужденци се срещат изключително рядко, напечатан на машина адрес върху сив плик с полуофициален вид и английска пощенска марка би причинил въпросително повдигане на някои местни вежди, така че по-разумно ще е адресът да се изпише на ръка. С което стигаме до най-трудната част. В Офиса — или каквото там наричат себе си днес в Цирка — не могат да си представят нещо да излезе оттам без никакъв гриф, пък било то и най-обикновено Лично. Дали пък да не му лепнем и едно Персонално за по-убедително? А Лично и персонално, само до получателя? Много тежко става. Най-добре да си остане само Персонално. Макар че за този конкретен случай най-добре ще е да пише Персонал.
„Артилъри Билдингс“ 1
Лондон SE14
Драги Гуилъм,
Не се познаваме, затова ми позволете да Ви се представя. Участвам в ръководството на бизнеса на някогашната Ви фирма, в която завеждам както текущи, така и минали търговски дела. Наскоро изплува с неочаквана острота случай, в който преди години и Вие сте играли значителна роля, така че не ми остава друго, освен да Ви помоля да се явите при първа възможност в Лондон, за да ни помогнете в изготвянето на нашия отговор.
Упълномощен съм да Ви предложа възстановяване на направените от вас пътни разходи (икономическа класа), а така също и дневни в размер на 130 лири, съобразени с преобладаващите в Лондон цени за целия Ви произтичащ от случая престой.
Тъй като не разполагаме с Ваш телефонен номер, бъдете така любезен да се свържете с Таня за нейна сметка на гореупоменатия номер или, ако разполагате с електронна поща, на долния имейл адрес. Колкото и да не желая да Ви притеснявам, налага ми се да подчертая, че става дума за доста спешен въпрос. Позволете ми накрая да привлека вниманието Ви към т. 14 от споразумението за Вашето напускане.
Искрено Ваш,
А. Бътърфийлд
(ЮК на ЗС)
П.П. Моля, не забравяйте да представите задграничния си паспорт на рецепцията. А.Б.
„ЮК на ЗС“ ще рече „юрисконсулт на завеждащия службата“. „Т. 14“ гласи „доживотното задължение да се явявам, когато Циркът има нужда от мен“. А „позволете ми да привлека вниманието Ви“ означава просто „не забравяйте кой ви плаща пенсията“. Имейл изобщо нямам. А защо писмото му е без дата? От гледна точка на сигурността ли?