Оставя писмото и ми се мята на врата с думите, че през живота си не е имала по-добро другарче от мен. А пък аз не за първи път се укорявам как можах да измисля тази моя годеница, дето ме чака във Франция. Според мен и тя си мисли същото.
На Табита пък започва да й става ясно колко лесно е да ме дразни.
— И ти, веднага след като я замайваш с хвърления в очите й вълшебен прах, хукваш да се похвалиш на приятеля си Алек каква сладка мацка комунистка си му намерил, така че на него не му остава нищо друго, освен да се уреди и той на работа в същата библиотека за откачалки, след което за нула време да се озове в леглото й. Това ли беше крайният замисъл?
— Изобщо не е ставало дума да казвам каквото и да било на Алек. Моят контакт с Лиз Голд се осъществи в рамките на операция „Уиндфол“. А пък Алек нямаше допуск до „Уиндфол“. Така че цялата заварка между Алек и Лиз след постъпването й в библиотеката няма нищо общо с мен и е станала без мое знание.
— Та какво точно гласеше заповедта на Смайли по повод отношенията ти с Алек Лиймас след привидното му отдаване на пиянство, упадък и измяна?
— Да остана негов приятел и да реагирам най-нормално на новопоявяващите се обстоятелства. Като не забравям, че в хода на операцията и моите действия ще са изложени на зоркия поглед на противника не по-малко от онези на Алек.
— Тоест поправяй ме, ако бъркам в нещо, но в същото време даваните на Алек инструкции от страна на Контрола е трябвало в най-общи линии да гласят: „Пределно ясно е на всички, че мразиш американците, Алек, така че хич не се ограничавай, ами продължавай да ги ненавиждаш с пълна сила. Знаем също така, че пиеш като смок, затова смело удвоявай дозата. Известно ни е, освен всичко друго, че като се налюскаш, те избива на бой, така че си дай пълна свобода, но и не забравяй, че крайната ти цел всъщност е да нахлуеш с максимална скорост в пъкъла“. Права ли съм в най-общи линии според теб?
— Задачата на Алек е била да си търси белята независимо от стечението на обстоятелствата. На мен поне само толкова ми беше казано.
— От кого? От Контрола ли?
Това пък как да го разбирам? На чия страна е всъщност тази жена? Тъкмо се приближи на един пръст разстояние от истината, и в следващия момент се отдръпна рязко, сякаш я е страх да не се изгори.
— От Смайли само толкова ми беше казано.
С Алек сме седнали на по бира през обедната почивка в пъб, до който се стига за няколко минути пеш от Цирка. Контрола му е дал последна възможност да се държи като човек и го е преместил в касата на партера с инструкции да задига всякакви дребни суми, но точно това Алек не ми го споменава — не за друго, а защото според мен и самият той не е наясно какво точно знам аз. Заседнали сме от един, вече минава два и половина, а на работещите на партера им се полага само час за обедна почивка и нито секунда повече.
След две халби Алек минава на скоч, а обядът му се свежда до кесийка поръсен с „Табаско“ чипс. През цялото време ругае на висок глас колко лайнари са се появили напоследък в Цирка, къде били изчезнали всички свестни копелета от военните години и как на най-горния етаж не се интересували от нищо друго, освен как най-нежно да целуват гъза на американците.
Аз, от своя страна, си мълча и не говоря кой знае колко, тъй като не мога да усетя докрай кога слушам истинския Алек и до каква степен се вживява той в ролята си, в което не съм напълно убеден и което трябва точно така и да бъде. На излизане, на тротоара пред оживеното улично движение, той ме стисва над лакътя и аз очаквам да ми изтресе някой юмрук. Вместо това той ме сграбчва в обятията си в стила на типичния ирландски пияница, на какъвто се прави, със стичащи се по бузите му сълзи.
— Обичам те. Разбираш ли ме, Пиеро?
— И аз те обичам, Алек — отвръщам по задължение.
И миг преди да ме отблъсне от себе си:
— Светни ме. Само за сведение. Какъв е тоя „Уиндфол“, мамицата му?
— Най-обикновен източник на „Тайни“. Защо?
— Защото знаеш ли какво ме попита съвсем наскоро онова педерастче Хейдън, след като се беше наджвакал? Как така „Тайни“ разполагали с такъв страхотен нов агент, а пък на Междуведомствената никой нищо не казвал? И знаеш ли какво му рекох аз? Ако аз бях началник на „Тайни“, викам му, и някой от Междуведомствената дойдеше да ме пита кой е новият ви агент, директно щях да го изритам в ташаците.