— Но Мунт е наш, Джордж! Той е наш агент — той е „Уиндфол“!
— Благодаря за напомнянето. Ханс-Дитер Мунт в действителност е агент на нашата Служба. И като такъв трябва да бъде опазен на всяка цена от всички онези, които правилно го подозират какъв е всъщност и не престават да мечтаят как ще го изправят пред стената и ще заемат неговата длъжност.
— Ами Лиз?
— Елизабет Голд ли? — уточнява, сякаш е забравил името или аз съм го произнесъл грешно. — Елизабет Голд ще бъде подканена да направи точно онова, което й идва най-естествено: да каже истината и нищо друго, освен истината. Притежаваш ли вече всичката необходима ти информация?
— Не.
— Завиждам ти.
12
И пак е утро, само че сиво, и по мен се сипе ситен дъждец, докато вземам автобуса от „Долфин Скуеър“. И независимо от подранилата ми поява в Оборите, заварвам седналата Табита да ме чака, безкрайно доволна от неочакваната според нея поява на прага й на купчинка донесения за наблюдения, извършени от Спешъл Бранч — тайната полиция. Табита, естествено, няма никакви гаранции за автентичността им, така че не е сигурна дали някой ден ще може да ги вкара в употреба, но аз в никакъв случай не бива да се раздрънквам, че са у нея. От което, разбира се, заключавам, че тя има свой човек в Спешъл Бранч и че донесенията са абсолютно истински.
— Така че започваме с първия ден на „лайв екшън“-а, с ей това донесение. По нищо не личи кой точно е поръчал на Спешъл Бранч да пусне кучетата по следите на Алек. Пише само „По искане от П.К.“. От което съдя, че „пощенска кутия“ е тогавашният полицейски евфемизъм за Цирка. Така ли е?
— Така е.
— А да имаш случайно някаква представа кой от П.К. може да е пуснал искането до Спешъл Бранч?
— Междуведомствената, най-вероятно.
— И по-конкретно?
— Всеки може да е. И Бланд, и Алълайн, и Естерхази. Та дори и самият Хейдън. Но най-вероятно човекът е наредил на някой от подчинените си да го пусне, за да не си намокри краката.
— И защо точно Спешъл Бранч да го следи, а не вашите скъпи приятели от контраразузнаването? Това за нормална процедура ли се смята?
— Абсолютно.
— Понеже?
— Понеже двете служби никак не се търпят.
— А прекрасната ни полиция?
— Дразни се и от контраразузнаването, че постоянно й се меси, а и от Цирка — понеже ни смята за надути женчовци, чиято цел в живота е да нарушават законите.
Тя се замисля първо за отговора ми, после за самия мен, но не престава да ме изучава откровено с тъжните си сини очи.
— На моменти си прекалено самоуверен. Човек може да си помисли, че притежаваш знания свише. Трябва да се пазим да не създаваме подобно впечатление. В случая търсим младши служител, попаднал в попътната струя на исторически събития. А не някой, който се мъчи да скрие някаква огромна тайна.
Преди да заемат позиция, служителите ми са проучили дискретно наличните данни за дейността на наблюдаваната двойка по отношение на трудовата им дейност, стил на живот и съжителстване на семейни начала.
И двете лица в момента са заети на пълен работен ден в библиотеката за изследвания на паранормалните явления — частно финансирана институция в Бейсуотър с управител мис Елеанора Крейл — неомъжена, 58-годишна, с ексцентричен вид и маниери, без полицейско досие. Не допускайки, че разговаря с мой служител, мис Крейл е предоставила доброволно следната базисна информация за двете лица:
ВЕНЕРА, която тя нарича „милата ми Лизи“, постъпила като целодневен помощник-библиотекар преди шест месеца и според мис Крейл била добре възпитана, безупречна в своята точност, интелигентност и лична хигиена, усвоявала професията бързо и с желание, имала хубав почерк и се изразявала „учудващо правилно, като се има предвид произходът й“. Мис Крейл не възразявала против комунистическите й възгледи, които тя ни най-малко не криела, „стига да не ги внася в моята библиотека“.
МАРС, когото тя нарича „неприятния мистър Л“, бил нает на целодневната длъжност втори помощник-библиотекар предвид предстоящото реструктуриране на библиотеката и тя, според собствените й думи, никак не била доволна от него. На два пъти се била оплакала, макар и безрезултатно, от поведението му пред трудовата борса в Бейсуотър. Описала го като нечистоплътен, неучтив, неспазващ определеното за обедна почивка време и „редовно миришещ на алкохолни напитки“. Ужасно се дразнела от навика му да отвръща на забележките й с неразбираем ирландски акцент и не го уволнила още след първата седмица единствено заради застъпването на милата й Лизи (Венера) във връзка с породилото се „нездравословно“ взаимно привличане между двамата въпреки сериозната разлика във възрастта и възгледите им, което според мис Крейл вероятно междувременно е прераснало в пълномащабна интимност. Как иначе да си обясняла факта, че само две седмици след като се били запознали, почнали да се явяват заедно сутрин на работа и че освен това ги била засичала многократно да се държат за ръце, и то не само защото в момента си подавали един на друг книга.