Лоунс: Да чуем точния ти въпрос, другарю?
Марс: Ами той е съвсем прост, другарю. Не следва ли в такъв случай да се въоръжаваме до зъби срещу американската заплаха, щом тъкмо от нея трябва да се боим?
Отговорът на Лоунс се изгубил сред избухналия смях, гневни дюдюкания и слаби аплодисменти. Марс и Венера излизат през задната врата. Отвън на тротоара между двамата видимо възниква оживена препирня. Бързо обаче потушават различията си и хванати за ръка, се отправят към автобусната спирка, като спират няколкократно да се прегърнат.
Допълнение
При сравняване на съответните им записки, двама от служителите ми установиха, че всеки един е отбелязал самостоятелно присъствието на един и същи добре облечен, среден на ръст трийсетгодишен мъж с начупени светли коси и женствена външност, който напуснал събранието незабавно след излизането на двамата, последвал ги до автобусната спирка и се качил на същия автобус, само че седнал на долния му етаж, за разлика от двамата, които се качили горе, за да може Марс да пуши. След като двамата слезли, слязло и въпросното лице, вървяло подире им до жилищната им кооперация, изчакало запалването на лампата на третия етаж и едва тогава влязло в телефонна кабина. Тъй като служителите ми нямаха заповед да проследяват допълнителни обекти, не е правен опит да се идентифицират самоличността и адресът на лицето.
— Генералният замисъл, значи, действа. Горските зверове почват да подушват завързаната ти коза. Доказателство за което е и нашият добре облечен, среден на ръст трийсетгодишен мъж с женствена външност, така ли?
— Козата не е моя, а на Контрола.
— Но не е на Смайли?
— В замисъла да пласираме Алек сред опозицията Смайли свиреше втора цигулка.
— Каквото всъщност беше и желанието му?
— Предполагам.
Усещам появата на нова Табита. Или на истинската Табита, която вече показва нокти.
— Този рапорт беше ли ти известен отпреди?
— Само бях чувал за него. Най-същественото.
— Тук, в тази сграда ли? Заедно с колегите, притежаващи допуск до „Уиндфол“?
— Да.
— Настъпила е, значи, всеобща радост. Ура, хвърлената стръв е поета.
— Горе-долу.
— Не си особено убеден. Ти лично не изпитваше ли поне мъничко притеснения по повод тази операция? Не ти ли се искаше да се откачиш от нея, но не виждаше по кой начин?
— Не. Нещата вървяха според плана. Операцията се развиваше нормално. Не съм имал повод да се притеснявам.
Тя май се накани да се усъмни в изказването ми, но се отказа.
— А пък това тук е направо върхът — казва и побутва към мен следващото донесение.
Следващата информация е получена неофициално от свидетели, чието призоваване в съда не се е наложило предвид безспорното естество на случилото се.
Общото впечатление е, че през седмицата преди въпросното нападение Марс започнал да посещава в най-различни часове и в пияно състояние търговския център на Лоунс, под предлог че възнамерява да пазарува за сметка на внасяния ежемесечно на името на Венера личен депозит, до който имал достъп, но всъщност с намерението да влиза в шумни спорове с Лоунс, които водел с предизвикателния си ирландски акцент. На въпросната дата моят служител отбелязва, че Марс напълнил пазарската кошница с голямо количество хранителни продукти, включая и уиски, на приблизителна стойност 45 лири. На въпроса дали ще плати в брой, или от сметката на Венера, Марс отговорил, цитирам: „На кредит, бе, задник! Ти какво друго очакваш, да ти е… м…?“, и други изрази в смисъл, че в качеството си на пълноправен член на гладуващите маси имал пълното право на справедлив дял от световните блага. Отказвайки да се съобрази с направеното от Лоунс предупреждение, че кредитът на Венера е превишен и друг за момента не й се полага, той се отправил към главния изход, понесъл пред себе си пълната догоре кошница с неплатена стока. При което гореупоменатият Лоунс излязъл иззад щанда и с най-категоричен език заповядал на Марс веднага да остави кошницата и незабавно да напусне магазина. Вместо това Марс, без да спори повече, нанесъл поредица от юмручни удари на Лоунс в областта на стомаха и слабините и накрая го ударил с лакът по дясната страна на лицето.