— За колко време?
— Няколко дни. Максимум седмица.
— А когато се върна? Беше ли се преобразил?
— Джордж не се преобразява. Само си възвръща самообладанието.
— И беше ли си го възвърнал?
— Не сме обсъждали въпроса.
Тя поразмисли върху казаното от мен, но май не й се щеше да изпуска подхванатата тема.
— И никъде ли не се усети поне капчица радост? — продължи след още размисъл. — На другия фронт, да речем? На оперативния фронт… не се ли долови някакво настроение от рода на… „Е, такива съпътстващи щети са неизбежни, трагедия, ужас и така нататък, но важното е, че беше осъществен крайният замисъл.“ Нищо подобно, доколкото схващаме?
Нищо не се е променило. Нито мекият й глас, нито кадифената й усмивка. Нещо повече: маниерът й е станал дори още по-благ.
— По-точно въпросът ми към теб е следният: в кой точно момент самият ти осъзна, че триумфалното реабилитиране на Мунт не е провал, както ви втълпяват, а прикрит преврат в разузнаването? И че Лиз Голд е била неизбежният катализатор, без който превратът е нямало да се осъществи? Питам те предвид собствената ти защита, нали разбираш? Става дума за твоите лични намерения, предварителна осведоменост и съучастие. Всеки от тези три елемента може да доведе до твоето оневиняване или падение.
Мълчание в памет на загиналите. Нарушено от следния небрежен въпрос, зададен от Табита:
— Знаеш ли какво ми се присъни нощес?
— Откъде, по дяволите, да знам?
— Че извършвам задължителното добросъвестно проучване и че съм нагазила в черновата на онзи безкраен рапорт, който Смайли те е накарал да напишеш, а след това е решил да не разпространява. И се замислих за оня странен швейцарец орнитолог, оказал се служител под прикритие в отдела за вътрешна сигурност на Цирка. След което си зададох въпроса: защо не е пожелал Смайли да пусне рапорта ти в обращение? При което се задълбах малко повече в добросъвестното ми проучване, поразрових се, доколкото ми е позволено да се разравям, но да пукна, ако можах да открия дори една дума от когото и да било за провеждана по онова време проверка на мерките за сигурност в Лагер 4. И абсолютно нищичко за някой престарал се оперативен служител под прикритие да е пребивал от бой охраната на Лагер 4. Та не се наложи да ми се яви прозрение свише, за да направя връзката с останалите елементи в историята. Липсата на смъртен акт за Тюлип. Добре, приемаме, че появата на горката жена в страната не е била регистрирана официално, но и че има, макар и малцина, доктори, включително и сътрудничещи на Цирка, които все пак са щели да се съгласят да подпишат един фалшив смъртен акт.
Забил бях гневен поглед в далечината и се напъвах да изглеждам така, сякаш я смятам за полудяла.
— При това положение моят прочит на нещата е следният: Мунт е бил изпратен със задача да убие Тюлип. Успява да я убие, но добрият Господ се оказва не на негова страна и той бива заловен. Джордж го изнудва: или ще шпионираш в наша полза, или… И той започва. Истински рог на изобилие от разкошни разузнавателни данни, който изведнъж заплашва да секне. Понеже Фидлер изглежда се кани да го изпорти. Тук се намесва Контрола с отвратителния си план. Джордж може и да не го е одобрявал, но, както винаги, при Джордж всичко в крайна сметка опира до дълга. Никой не е имал предвид Лиз и Алек да бъдат пратени на смърт. Идеята най-вероятно е споходила самия Мунт: гръмваш вестоносеца и спиш спокойно. Дори Контрола не е успял да прозре появата на този замисъл на хоризонта. Твоят Джордж се оттегля в пенсия и се заклева да се откаже завинаги от шпионажа. Решение, пред което всички се прекланяме, въпреки че не е траяло дълго. Тепърва ще му се наложи да се върне, за да излови Бил Хейдън — идеално изпълнение, Бог да го поживи. А ти през цялото време си плътно на негова страна, за което заслужаваш единствено адмирациите ни.
Не ми идваше наум какво да й отговоря, затова и не й отговорих.
— И за да се завърти ножът във вече зейналата много голяма рана, веднага след като Звездната камара приключва случая, Ханс-Дитер е поканен на съвещание на силите за сигурност в Москва, откъдето дирята му изчезва. Тоест сбогом на всякаква надежда, че някой ден той току-виж успял да навре носа си в Центъра и да ни каже кой е техният човек в Цирка. Предполага се, че Бил Хейдън е успял да го изпревари. Може ли обаче да поговорим още малко за самия теб?
Изключено беше да я спра, така че и не направих опит.
— Ако ми бъде позволено да твърдя, че „Уиндфол“ е бил не най-големият провал на всички времена, а дяволски хитра операция, породила невероятни количества първокачествени разузнавателни сведения и дерайлирала едва в последната минута, почти не се съмнявам, че Общопартийците ще се тръшнат по гръб и ще навирят лапички: Лиз и Алек ли? Да, несъмнена трагедия, но предвид всеобщото благо, напълно приемлива загуба при възникналите обстоятелства. Печеля ли обаче? Хич даже. Само подсказвам. Понеже не виждам друг начин, по който мога да те защитя. Направо съм убедена, че няма такъв.