Хейдън? Бил Хейдън. Как да не го помня: ръководен от Съветите двоен агент, който в качеството си на председател на всемогъщата Междуведомствена комисия за ръководство, известна с прозвището „Междуведомствената“, в продължение на три десетилетия съобщавал всичките й тайни на московския Център. Да не говорим, че точно неговото име ми се въртеше в главата през по-голямата част на денонощието, но това не значи, че ще взема да скоча във въздуха и да изкрещя „Врата му ще прекърша на това копеле, само да ми падне“ — тъй като в конкретния случай тази работа, за всеобща радост на отбора домакин, я свърши друг мой случаен познат.
Междувременно Лора продължава упорито разговора си с Бъни.
— Лично аз, Бъни, нямам и капка съмнение по въпроса. Следите от намесата на Бил Хейдън личат по целия архив с ограничен достъп. А пък Питър е един от първите, които са го надушили, нали, Питър? В качеството ти на личен помощник на Джордж Смайли. Негов вардянин и верен последовател, нали така?
Бъни клати глава с благоговение:
— Джордж Смайли. Най-добрият оперативен ръководител в историята на Службата. Съвестта на Цирка. Неговият Хамлет, както са го наричали някои хора, може би не съвсем заслужено. Каква личност! И все пак, поне що се отнася до операция „Уиндфол“ — продължава да говори той на Лора, все едно мен изобщо ме няма в стаята, — не допускаш ли вероятността ограниченият архив да е бил ограбен не от Бил Хейдън, а от самия Джордж Смайли, независимо по каква причина? Върху протоколите за унищожаване се срещат някакви доста странни подписи. Имена на хора, за които ние с теб през живота си не сме чували. В случая нямам предвид лично Джордж Смайли. Той, естествено, безспорно е прибягнал до услугите на предан помощник. Някой, който е изпълнявал сляпо заповедите му, без да се замисля за законността им. Той, нашичкият Джордж, никога не е цапал ръцете си, при цялото си величие.
— Имаш ли да кажеш нещо по въпроса, Пийт? — пита Лора.
Имам, разбира се, и то най-категорично. Мразя да ме наричат Пийт, а и целият разговор поема в крайно неконтролируема посока.
— За какъв дявол ще му е дотрябвало точно на Джордж Смайли да краде досиета на Цирка, Лора? За Бил Хейдън разбирам. Той и вдовишката лепта е бил готов да задигне[6], докато си е подсвирквал весело.
Подсмихваш се тихичко и поклащаш старческата си глава, за да подскажеш на тези, младите, че изобщо си нямат представа за действителното състояние на нещата по онова време.
— Лично аз си представям каква причина може да е имал Джордж, за да ги открадне — отвръща Бъни от името на Лора. — Завеждал е направление „Тайни операции“ през най-мразовитото десетилетие на Студената война. Воювал е с голи ръце за власт срещу Междуведомствената. Без правила, независимо дали е ставало дума за кражба на агенти, или взаимно разбиване на сейфовете. Замесил Службата в най-мръсните операции в историята й, замислени лично от него. Надвивал на съвестта си в името на по-важната цел. При това, доста често. Така че никак не ми е трудно да си представя как този ваш Джордж замита някое и друго досие под килима. — След което ме поглежда право в очите. — Освен това си те представям и теб как му помагаш без капчица угризения. Някои от онези странни подписи имат забележителна прилика с твоя почерк. На теб дори не ти се е налагало да ги крадеш. Просто си ги изписвал на нечие чуждо име и готово. А що се отнася до непрежалимия трагично загинал на Берлинската стена Алек Лиймас, неговото лично досие не е било оглозгано, ами направо е изчезнало безследно. Дори едно оръфано картонче няма в централната картотека. Не личи да се трогваш особено от думите ми.
— Ако искаш да знаеш, шокиран съм до дън душа. И потресен. Дълбоко, при това.
— От кое? От самото ми предположение, че може да си задигнал досието на Лиймас от тайния архив и да си го скрил в хралупата на някое дърво ли? Доста досиета си задигнал навремето по искане на чичо ти Джордж. Защо и онова на Лиймас да не е било сред тях? Просто ей така, за спомен, след като са го покосили редом до… как се казваше там приятелката му?
— Голд. Елизабет Голд
— А, нея поне я помниш. Наричана за по-кратко Лиз. И нейното досие е изчезнало. Човек неминуемо си представя романтичната гледка как досиенцата и на Алек Лиймас, и на Лиз Голд отлитат заедно в небитието. А вие двамата с Лиймас откъде станахте толкова гъсти дружки, да те питам? Братя по оръжие до самия край, доколкото разбирам.
— Действахме заедно.
— „Действахте“ в смисъл?
— Алек беше по-голям от мен. И по-мъдър. Когато му възложеха дадена операция и му потрябваше помощник, винаги мен избираше. И ако кадровиците и Джордж нямаха нищо против, ни чифтосваха.
6
Библия, Нов завет. От Марка Свето Евангелие 12:41–44, От Лука Свето Евангелие 21:1–4. — Б.пр.