Мълчание. По-дълбоко и по-продължително от всички мълчания в живота ми, дори и в най-трудните моменти. Със замръзнали контури на лицето, с наклонено напред чело и спуснати размазани клепачи. Показалец посяга разсеяно към мостчето на очилата, да се убеди, че са си на мястото. И тръсване на главата, като да прогони явилия се кошмар, след което следва усмивка.
— Извинявай, Питър. Нещо се разфилософствах. Гарата е на десет минути пеша оттук. Ще ми позволиш ли да те изпратя?
14
Пиша всичко това седнал зад бюрото си във фермата в Ле Дьоз-Еглиз. Описаните дотук събития се случиха много отдавна, но за мен си остават не по-малко реални, отколкото и онази саксия с бегониите на перваза на прозореца, или бащините ми медали, които греят от махагоновата им витринка. Катрин се е сдобила с компютър. И разправя, че напредвала сериозно. Нощес се любихме, но в обятията ми всъщност беше Тюлип.
Не съм прекратил разходките си до моето тайно място. Помагам си с бастуна. Трудно ми е, но се справям. Ако Оноре е успял да ме изпревари, заварвам го кацнал върху обичайната скала, стиснал между нозете си голяма плоска бутилка със сайдер. Миналата пролет двамата ходихме с автобуса до Лориан и по негово настояване минахме по пристанищната част, където навремето мама ме водеше да гледам отплаващите на изток огромни кораби. Днес целият район е обезобразен от чудовищните укрепления, които немците построили, за да крият подводниците си. Бомбардировачите на съюзническите сили се оказали безсилни срещу бетона, но затова пък успели да разрушат целия град до основи. Така че високите колкото шестетажни сгради бункери си стоят и до днес, не по-малко вечни от пирамидите.
Чудех се защо Оноре ме е довел точно тук до момента, в който той внезапно спря и с гневен жест ми ги посочи.
— Онова мръсно копеле ги е снабдявало с цимента — изрече възмутено с хриптящия си бретонски глас.
„Копеле“? Но след секунда вдявам. Има предвид покойния си баща, разбира се, обесен за колаборационизъм с немците. Надява се да ме е шокирал, но е благодарен, че не е успял.
В неделя падна първият сняг за годината. Говедата се измъчват от това, че сме ги затворили. Изабел е вече голямо момиче. Вчера, като я заговорих, ми се усмихна право в очите. Смятаме, че все някой ден ще ми и проговори. А ето че виждам как по хълма се катери жълтата камионетка на мосю Льо Женерал. Може би ми носи писмо от Англия.
Обработка The LasT Survivors - viper, 2019
***
***
Благодарности
Ще ми се най-искрено да благодаря на Тео и Мари Пол Гилу за това, че тъй щедро и образователно ме запознаха с Южен Бретан; на Анке Ертнер както за неуморните й справки за миналото на Източен и Западен Берлин през шейсетте години на миналия век, така и за безценните късчета от личните й спомени; на невероятния планинар Юрген Швемле за уточняването на маршрута, по който Алек Лиймас и Тюлип са избягали от Източен Берлин в Прага и за превеждането ми по него; на безпогрешния ни шофьор Дарин Дамянов, благодарение на когото пътуването ни по заснежените пътища се превърна в двойно удоволствие. Дължа също така благодарности и на Йорг Дризелман, Джон Стиър и Щефен Лайде от берлинския Щази-музей за индивидуалния тур, който ми организираха в това царство на мрака и за личното ми печатче Petschaft, което ми подариха. И накрая — специалната ми признателност към Филип Сандс, чието око на юрист и писателски опит ме ориентираха сред целия гъсталак от парламентарни комисии, съдебни и извънсъдебни дирения. Точните преценки дължа на него. Ако някъде съм допуснал грешка, тя е изцяло моя.
Джон льо Каре
Информация за текста
Издание:
John le Carré
A LEGACY OF SPIES
Series George Smiley #9
© David Cornwell, 2017
Джон льо Каре
Шпионско наследство
Авторска серия Джордж Смайли #9
© Венцислав К. Венков, превод
© Стефан Касъров, художник на корицата
ИК „Колибри“, 2018
ISBN 978-619-02-0196-0