Лора се завръща в разговора.
— Дай ни все пак два-три примера за подобно чифтосване. — Тонът й е дълбоко пропит от неодобрение към чифтосването, но аз грабвам с удоволствие възможността да се отклоня от темата.
— Ами, реално погледнато, с Алек май се сдушихме в Афганистан към средата на петдесетте години. Първата ни съвместна мисия беше да се внедрим в малки групи в Кавказ, в Русия. Сигурно ви се струва адски старомодно. — Пак се засмивам. И поклащам глава. — Честно казано, не завоювахме кой знае какви успехи. Девет месеца по-късно го преместиха в Прибалтика, да вкарва и изтегля агенти от Естония, Латвия и Литва. Пак беше поискал да му помагам и аз съответно се включих. — За нейно осветление добавям: — Както съм убеден, че ти е известно, Лора, в онези времена прибалтийските държави бяха част от Съветския блок.
— Знам. А Лиймас официално е бил базиран в Травемюнде, права ли съм? В Северна Германия?
— Точно така, Лора. Под прикритие, като член на Международната група за океаноложки изследвания. Опазване на риболова денем, десанти с бързоходни моторници нощем.
Бъни прекъсва интимния ни разговор.
— Тези нощни десантни операции нямаха ли някакво название?
— „Джакнайф“[7], ако не ме лъже паметта.
— Но си сигурен, че не е било „Уиндфол“?
Правя се, че не съм го чул.
— „Джакнайф“. Изтрая две-три години и я прекратиха.
— „Изтрая“ по какъв начин?
— Ами, първо си изнамираш доброволци. Обучаваш ги в Шотландия или в Шварцвалд, където намериш. Естонци, латвийци. След което се захващаш да ги връщаш там, откъдето са дошли. Изчакваш да настъпи новолуние. Гумени лодки. Почти безшумни извънбордови двигатели. Уреди за нощно виждане. Приемащата група сигнализира, че брегът е чист. Дебаркираш. Или поне агентите ти дебаркират.
— И след като агентите са дебаркирали, вие с Лиймас какво правите? Освен да извадите бутилката, което, поне що се отнася до Лиймас, доколкото разбирам, е била задължителната следваща стъпка.
— Ами, нямахме повече работа там, не мислиш ли? — отговарям, но отказвам да захапя стръвта. — Правилото е да се измъкнеш колкото се може по-чевръсто. Оставяш ги на мира. Теб, между впрочем, какво те интересува това?
— В известен смисъл търся начин да те усетя що за човек си. А отчасти и защото недоумявам: как може така ясно да си спомняш „Джакнайф“, а да не помниш нищичко от „Уиндфол“?
И пак Лора:
— Като казваш „оставяш ги на мира“, предполагам, че имаш предвид „оставяш ги на произвола на съдбата“.
— Така да е, щом настояваш, Лора.
— А тя е? За съдбата им става дума. Или това вече не го помниш?
— До един измряха.
— „Измряха“ в буквалния смисъл на думата ли?
— Едни бяха пленени още при дебаркирането. Други през следващите два-три дни. Трети успяха да обърнат и да ги пратят обратно срещу нас, и чак след това ги екзекутираха — озъбвам се, понеже усещам как гневът напира в гърлото ми, но не изпитвам особено желание да го възпра.
— И върху кого стоварваме вината, Пийт? — не отстъпва Лора.
— За кое?
— За смъртта им.
На това място няма да навреди една слаба експлозия.
— Върху проклетия внедрен сред нас предател Бил Хейдън, ако не възразяваш! Онези нещастници са били предавани още преди да сме се отлепили от германския бряг. От любимия ни председател на Междуведомствената — същият онзи екип, който поначало я беше измътил тази операция!
Бъни свежда чело и прочита нещо под ръба на масата. Лора първо поглежда към мен, после към дланите си, които й харесват повече. Изрязани късо, по момчешки, безупречно чисти нокти.
— Питър — включва се Бъни, само че вече стреля с откоси, а не поединично. — В качеството ми на главен юрист на Службата — но не и твой адвокат, бъди така добър да запомниш — аз лично се притеснявам от определени аспекти на твоето минало. И по-конкретно имам предвид, че ако по някое време се появи добър адвокат — в случай че парламентът се отдръпне и остави нещата в ръцете на съдебните власти — било на закрито заседание, било, опазил ни Бог, на открито, той спокойно може да създаде за теб впечатлението, че през кариерата ти си бил свързан с прекомерно голям брой смъртни случаи, проявявайки престъпна небрежност. Че са ти били възлагани — от безпогрешния Джордж Смайли, да речем — нелегални операции, при които гибелта на невинни хора се е смятала за приемлив, та дори и необходим край. Желан дори, ако се замислиш.