— Моля? Смъртта? Желан край? Какви ги дрънкаш?
— За „Уиндфол“ говорим — отбелязва търпеливо Бъни.
3
— Питър?
— Да, Бъни.
Лора пази неодобрително мълчание.
— Ще позволиш ли само за миг да се върнем на петдесет и девета — годината, в която, струва ми се, е била прекратена „Джакнайф“?
— Боя се, че не ме бива особено в помненето на дати, Бъни.
— Прекратена от Централата по съображения за неефективност и прекомерни разходи на финансови и човешки ресурси. Вие с Алек Лиймас обаче сте подозирали нещо много гнило на домашния фронт.
— От Междуведомствената пискаха, че сме объркали конците. Алек пък се оплакваше, че срещу нас имало някакъв заговор. На който и бряг да дебаркирахме, противникът неизменно ни беше изпреварил. Радиовръзката разбита. Всичко разбито. Според него предателят се намирал между нас. Той поне така виждаше нещата, а аз от моята скромна гледна точка бях склонен да споделя този му възглед.
— И тогава двамата решихте да се обърнете към Смайли. Явно не сте го включвали в класацията на потенциалните предатели.
— „Джакнайф“ беше операция на Междуведомствената. Ръководена от Бил Хейдън. Хейдън, а след него Алълайн, Бланд, Естерхази — „момчетата на Бил“, както им викахме. Джордж нямаше абсолютно нищо общо с нея.
— А Междуведомствената и „Тайните“ бяха на нож помежду си?
— От Междуведомствената непрекъснато крояха планове как да приберат „Тайните“ под топлото си крило. Джордж виждаше в действията им неправомерен опит за узурпиране на властта и се съпротивляваше. Най-усилено.
— А каква позиция заемаше нашият храбър Шеф на Службата, така наричаният от нас Контрола?
— Той постоянно ги насъскваше едни срещу други. Разделяше ги и ги владееше, както винаги.
— Нали не греша, като си мисля, че между Смайли и Хейдън са съществували и лични дрязги?
— Възможно е. По чаршията се носеха приказки, че Бил въртял по някое време роман с Ан, жената на Смайли. И че това замъглило погледа на Джордж. Ход в типичния за Бил стил. Бил поначало беше изобретателен лайнар.
— И Смайли споделяше с теб всички тези подробности от интимния си живот?
— Дума да не става. Недопустимо е човек да разговаря по такъв начин с подчинените си.
Бъни се замисля по въпроса, не ми вярва, май му се ще да задълбае по-нататък в тази посока, но в крайна сметка се отказва.
— Значи, със закриването на операция „Джакнайф“ вие двамата с Лиймас отидохте да се оплачете на Смайли. Очи в очи. Тримата насаме. Включително и ти. Независимо от по-низшия ти чин.
— Алек ме помоли да го придружа. Нямаше си доверие.
— Защо?
— Много лесно се палеше.
— И къде се проведе тази среща на шест очи?
— Какво значение има пък това, дявол да го вземе?
— Това, че аз например си представям някоя конспиративна квартира. Място, което засега не си ми разкрил, но по някое време и това ще направиш. Просто ми се стори, че е настъпил моментът, затова реших да попитам.
А пък аз покрай всичките маловажни дрънканици си бях втълпил, че сме навлезли в по-безопасни води.
— Можеше да се срещнем в някоя от тайните квартири на Цирка, но те поначало се подслушваха от Междуведомствената. И у Джордж можехме да се съберем, на Байоутър Стрийт, но Ан не излизаше от дома. А по принцип битуваше някаква негласна уговорка да не я замесваме в неща, които не са й по силите.
— Страх ви беше да не снесе нещо пред Хейдън ли?
— Не съм казал подобно нещо. Просто имаше такова всеобщо настроение. Нищо повече. Да говоря ли по-нататък, или не желаеш повече да ме изслушваш?
— Напротив, слушам те с най-голям интерес.
— Забрахме Джордж от Байоутър Стрийт и го заведохме на здравословна разходка по южния бряг на Темза. Беше лятна вечер. А и той непрекъснато се оплакваше, че водел много застоял живот.
— И от тази крайбрежна вечерна разходка се роди операция „Уиндфол“, така ли?
— Господи! Няма ли да съзрееш най-сетне?
— Аз вече съм съзрял достатъчно, не се притеснявай. Но ти с всяка изминала минута се вдетиняваш все повече. Наострил съм слух да чуя как премина целият ви разговор.
— Говорихме си за предатели. В най-общи линии, без да навлизаме в безсмислени подробности. По дефиниция списъкът включваше всички настоящи и бивши членове на Междуведомствената. Тоест група от петдесет-шейсет потенциални изменници. Обсъдихме кой от тях е разполагал с необходимия достъп за осуетяването на „Джакнайф“, но не преставахме да си даваме сметка и за това, че с Бил начело на Междуведомствената, при наличието на неговия храненик Пърси Алълайн и на Бланд и Естерхази — двама винаги готови натегачи, на един предател щеше да му е напълно достатъчно просто да присъства на някоя открита планьорка на Междуведомствената или да се заседи в бара на старшите офицери и да изслуша самохвалствата на Пърси Алълайн. Понеже Бил открай време твърдеше, че изолирането на отделите била ялова работа и че най-добре било всички да знаят всичко. Така си е осигурявал най-доброто възможно прикритие.