— И как се отнесе Смайли към вашия демарш?
— Щял да обмисли нещата и да ни каже. От Джордж никой не е успявал да измъкне повече приказки. Между другото, ще мога ли да се възползвам от предложеното ми в самото начало кафе? Черно. Без захар.
Протягам се, тръсвам глава, прозявам се. Годините почват да ми тежат, за бога. Но на Бъни този номер не му минава, а Лора отдавна се е отказала от мен. В погледите и на двамата се чете, че е почнало да им писва от мен, а кафе не е включено в менюто.
Бъни си е сложил маската на юрист. Край на стискането на очите. Край на повишаването на гласа заради поизкукуригалия и полуоглушал старец.
— Искам да се върнем там, откъдето започнахме. Стига да не възразяваш. Ти и законността. Службата и законността. Съсредоточен ли си напълно върху това, за което разговаряме?
— Предполагам.
— Вече споменах за неутолимия интерес на британската общественост към престъпленията в миналото. Нещо, за което нашите храбри парламентаристи прекрасно си дават сметка.
— Да приемем, че си споменал.
— И съдебните власти са наясно. Вменяването на историческа вина — най-модното за момента занимание. Нашият национален спорт. Днешното абсолютно невинно поколение срещу изпълненото с вина твое. Кой ще изкупи греховете на отците ни, при все че навремето не са се смятали за грехове? Ти обаче не си баща, доколкото знам. Макар че, ако се съди по досието ти, вече би трябвало да си отрупан с внуци.
— Ти, доколкото си спомням, каза, че досието ми било филетирано. Да разбирам ли, че в момента твърдиш точно обратното?
— Мъча се да разгадая чувствата ти. И не успявам. Или нямаш такива, или ти идват в повече. Минаваш по допирателната, като става дума за смъртта на Лиз Голд. Защо? По същия начин се отнасяш и към смъртта на Алек Лиймас. Преструваш се, че изпитваш пълна амнезия по отношение на „Уиндфол“, а на нас ни е съвсем ясно, че си бил проверен и одобрен за „Уиндфол“. И което е още по-многозначително, покойният ти приятел Алек Лиймас не е получил съответния допуск, независимо от факта, че кончината му го заварва впрегнат в операция, за която не е бил одобрен. Не съм те молил да ме прекъсваш, така че бъди така добър да се въздържаш, ако обичаш. В същото време обаче — продължи той, явно опрощавайки неприличното ми поведение — започвам да напипвам наченките на едно споразумение помежду ни. Ти вече призна, че названието „операция „Уиндфол“ може евентуално да събуди някакво далечно звънче в паметта ти. „Тренировъчно занятие“, гласеше благосклонното ти идиотско предположение. Затова ти предлагам следната сделка: ние, от наша страна, ще внесем по-голяма прозрачност, а от твоя страна, онези далечни звънчета в мозъка да задрънчат по-ясничко, а?
Замислям се, клатя глава, мъча се да доловя онзи далечен звън. Имам чувството, че битката ще се води до последна капка кръв, а последната капка кръв ще е моята.
— Ако мога да разчитам на съвсем беглите си спомени, Бъни — отстъпвам леко в знак на едва забележима промяна на посоката в негова полза, — ако изобщо се сещам нещо за „Уиндфол“, то е, че названието се отнасяше не към някаква операция, а към източник. И то провален. Имам чувството, че точно оттук произтича цялото ни недоразумение — подсказвам с напразната надежда да усетя известно отслабване на натиска от отсрещната страна на масата. — Потенциален източник, който рухна тотално още пред първото препятствие. При което бе моментално и съвсем благоразумно зарязан. Към дело и забрава. — И се впускам смело напред: — Източникът „Уиндфол“ беше някакъв остатък от миналото на Джордж. Поредният исторически случай, както ги наричаш — кимам почтително към Лора. — Източногермански професор по барокова литература от Ваймарския университет. Приятел на Джордж от военните години, когато ни е вършил дребни услуги. Беше възобновил връзката си с Джордж с помощта на някакъв там шведски учен, към петдесет и девета година. — Не прекъсвай потока от думи, не конкретизирай нищо, така гласи златното правило. — Та въпросният професор твърдеше, че попаднал на гореща до зачервяване следа към супертайно споразумение, което се готвело между двете половини на Германия и Кремъл. Научил бил подробности от свой съмишленик в източногерманската управа. — Думите се леят гладко, досущ като едно време. — Двете половини на Германия щели да се обединят при условие да останели неутрални и разоръжени. Тоест точно онова, което Западът не желаеше — силов вакуум в самото сърце на Европа. И ако Циркът измъкнел професора на Запад, щял да ни съобщи всички подробности мотамо.