Тъжна усмивка, поклащане на побелялата старческа глава. И никаква реакция от отсрещната страна на огромния вододел.
— Оказа се, че единствената цел на професора била да получи назначение в Оксфорд, доживотна длъжност, рицарско звание и покана на чай от кралицата — казано през сподавен смях. — Всичко било негова измишльотина. Врели-некипели. Край на случая — обявявам в заключение с усещането, че съм успял все пак да се справя прекрасно и че ако Смайли ме слуша отнякъде, сигурно тихичко ще ми изръкопляска.
Но нито Бъни, нито Лора ръкопляскат. Изражението на Бъни е неискрено тревожно, а на Лора й личи, че дори на една думичка не вярва.
— Лошото, Питър — казва подир малко Бъни, — е, че онова, което ни пробутваш, не се различава по нищо от изтърканите глупости в съхраняваните в стария централен архив подправени досиета „Уиндфол“. Не съм ли прав, Лора?
Изглежда е прав, понеже тя се включва моментално при подадената й реплика.
— Буквално дума по дума, Бъни. Съчинения, чиято единствена цел е да отклонят любопитния изследовател по фалшива пътека. Такъв професор изобщо не е съществувал и цялата история е пълна измислица от начало до край. Не че не намирам подобно решение за съвсем уместно и справедливо: щом се е налагало „Уиндфол“ да се опази от зловредните очи на хейдъновците на този свят, напълно разумно е било да се създаде димна завеса с помощта на такова фалшиво досие в централния архив.
— Но онова, което не се връзва с никакъв разум, Питър, е фактът, че на твоята преклонна възраст си седнал тук да ни пробутваш същата купчина дезинформационни фъшкии, която ти, Джордж Смайли и останалите служители в „Тайните“ сте съчинили преди цяло едно поколение — добавя Бъни и почти успява да присвие до половината очите си в знак на дружелюбност.
— Ние, Пийт, успяхме да се сдобием с финансовите отчети на тогавашния Контрол — обажда се услужливо Лора, а през това време аз продължавам да обмислям своя отговор. — Отнасящи се до неговия змийски фонд[8] — онази част от тайните средства, която е била отпускана на Контрола за лични джобни пари, но все пак е трябвало да отчита до последното пени, нали, Питър? — обяснява ми бавно, като на малко дете. — Предадени лично от него в ръцете на доверения му съюзник от министерството на финансите, тогава именувал се Оливър Лейкон, впоследствие сър Оливър, междувременно превърнал се в о бозе почившия лорд Лейкон Аскот Уест…
— Ще бъдеш ли така добра да ми обясниш аз какво общо имам с всичко това?
— Всичко, на практика — отговаря преспокойно Лора. — В отчета до министерството на финансите, до който достъп има единствен Лейкон, Контрола указва имената на двама служители в Цирка, които били в състояние да предоставят при поискване пълни и точни сведения за разходите, направени по упоменатата там операция „Уиндфол“. Тоест, ако някой ден идните поколения проявели съмнения относно въпросните извънредни разходи. Независимо от всичките му други недостатъци Контрола е бил изключително принципен в това отношение. Та на първо място е посочено името на Джордж Смайли. А на второ място — Питър Гуилъм. Сиреч ти.
Бъни създава впечатлението, че изобщо не слуша какво си говорим. Пак е забил поглед под ръба на масата и изглежда се е вглъбил докрай в онова, което чете. Едва след време вдига глава.
— Разкажи му за конспиративната квартира за „Уиндфол“, на която попадна, Лора. Онова тайно сенчесто кътче, в което Питър е трупал откраднатите от него досиета — предлага той с тон, който следва да ни подскаже, че умът му в момента е зает със съвсем други неща.
— Да, както току-що спомена Бъни, в отчетите става дума и за въпросната конспиративна квартира — услужливо обяснява Лора. — А така също не само за съдържател на конспиративната квартира — повишава възмутено глас тя, — но и за тайнствен джентълмен на име Мендел, който дори не е кадър на Службата, а е бил нает от „Тайните“ като агент специално за операция „Уиндфол“. Двеста лири стерлинги месечно в спестовния му влог към пощата в Уейбридж, плюс още двеста отчетни за пътни и дневни, внасяни на негово разположение по безименна клиентска сметка към някаква префърцунена адвокатска кантора в Сити. И някой си Джордж Смайли, с генерално пълномощно да се разпорежда с всички тези средства.
8
Под това име е известен специалният фонд на британските служби, използван за финансиране на тайни операции. — Б.пр