— О, изобщо не може да става дума за всичко, Лора. За твое съжаление, Джордж се придържаше към своето правило да задържа колкото се може по-малко. Онези, от които можехме да се лишим, минаха през шредера. А всичко излязло от шредера, изгорихме. По закона на Джордж.
— А самият шредер къде е?
— Ей го там, в ъгъла.
Не го беше забелязала.
— И къде ги изгаряхте?
В онази камина.
— Имате ли протоколи за унищожаването им?
— Ако имахме, щеше да се наложи и тях да изгорим, не мислиш ли?
Докато се радвам на вкуса на своята малка победа, нейният поглед се премества към най-тъмния и отдалечен ъгъл на помещението и окачените там една до друга две високи фотографии на изправени мъже. Само дето този път не възкликва нищо от рода на „Мамка му“, ами се отправя натам с бавни стъпки, сякаш се бои да не ги подплаши и те да излетят.
— Ами тези хубостници?
— Йозеф Фидлер и Ханс-Дитер Мунт. Съответно началник и заместник-началник на оперативната дирекция на Щази.
— Да започнем от левия.
— Фидлер.
— Характеристика?
— Немски евреин, единствен оцелял син на загинали в концлагерите научни работници. Завършил хуманитарни факултети в Москва и Лайпциг. Започнал кариерата си в Щази на сравнително късен етап. Повишаван по ускорената процедура, голям мозък, ненавижда другия до него.
— Мунт.
— Да, по метода на елиминирането онзи следва да е Мунт — съгласявам се. — Малкото му име е Ханс-Дитер.
Копчетата на двуредния костюм на Ханс-Дитер Мунт са закопчани до едно. Ръцете му на убиец са притиснати плътно до тялото, с насочени надолу палци, очите му са вперени в обектива. Ханс-Дитер Мунт присъства на екзекуция. Собствената му. Или чужда. Няма значение. Изражението му ще си остане завинаги непроменено, дълбокият вертикален белег от нож през цялата му буза никога няма да зарасне.
— Той ви е бил целта, така ли? Човекът, когото приятелят ти Алек Лиймас е трябвало да елиминира, така ли? Но вместо това Мунт го е елиминирал него — Лиймас. Права ли съм? — После се връща към Фидлер. — А Фидлер е бил вашият суперизточник. Нали така? Върховният ви таен доброволен информатор. Посетителят, който така и не ви е посетил. Ами само е изтърсил на прага ви цял куп нажежени до червено разузнавателни данни, натиснал звънеца и побягнал, без дори да ви съобщи как се казва. Постъпвал е по този начин многократно. Поради което и досега не сте убедени, че тъкмо той е бил агентът ви. Права съм, нали?
Поемам въздух.
— Всичкият придобит без искане от наша страна материал чрез „Уиндфол“ сочеше към Фидлер — отвръщам, подбирайки най-внимателно думите си. — Задавали сме си дори въпроса дали Фидлер не подготвя почвата за бягство при нас и дали в този смисъл не е почнал да пуща хляба си по водите.[12]
— Заради ненавистта си към Мунт ли? Към бившия нацист Мунт, който така и не се реформира докрай ли?
— Това беше един от възможните мотиви. В съчетание, предполагахме, с обезверяване по отношение на демокрацията или липсата на такава в практиката на Германската демократична република — ГДР. Със затвърдяването на усещането, че собственият му комунистически Господ му е изневерил. Не забравяй и неуспялата малко по-рано унгарска контрареволюция, която Съветите доста брутално потушиха.
— Благодаря. Това, струва ми се, ми беше известно.
Ама и аз трябваше да се сетя. Нали самата тя е „история“.
На вратата се появяват двама млади хора — мъж и жена. Първата ми мисъл е, че са влезли през задната врата, която няма звънец; а втората — по-шантавата, признавам си — е, че това са Карън, дъщерята на Елизабет, и другият ищец, Кристоф, синът на Алек, дошли да ме поставят под граждански арест. За по-голям авторитет Лора се изтъпанва на първото стъпало на библиотекарската стълба.
— Нелсън. Пепси. Запознайте се с Пийт — заповядва им.
Здрасти, Пийт.
Здравей, Пийт.
Здравейте.
— Окей. Моля за внимание. От сега нататък сградата, в която се намираме, се смята за местопрестъпление. Освен дето е и собственост на Цирка. Включително и градината. Така че всяко листче, всяка папка, и най-малкото боклуче, всичко по стените — всякакви диаграми и табла, а така също и цялото съдържание на чекмеджетата и етажерките, също представлява собственост на Цирка и евентуално веществено доказателство за пред съда и подлежи на съответното предварително копиране, фотографиране и описване. Нали така?
Никой не казва, че не е така.
— Пийт ще е нашият четец. Четенето си Пийт ще извършва тук, в библиотеката. Пийт ще чете и ще бъде инструктиран и разпитван единствено от завеждащия правния отдел и от мен. Без изключения. — И пак се обръща към рошавата младеж: — Вашите разговори с Пийт ще са само на неслужебни теми. Разбрахме ли се? Ще са учтиви. Но по никакъв повод няма да засягат материала, който му е даден за четене, или причините, поради които го чете. Знам, че това по принцип ви е известно, но го повтарям за сведение на Пийт. Ако случайно у някой от вас възникне съмнение, че Пийт или Мили случайно или умишлено се опитват да изнесат документ или веществено доказателство от принадлежащо на Цирка помещение, сте длъжни незабавно да уведомите правния отдел. Мили.
12
Библия, Стар завет, Еклезиаст 11:1 — „Пущай хляба си по водите, защото след много дни пак ще го намериш“. — Б.пр.