Мили не отговаря, но чака на прага.
— Твоят район… твоят апартамент… служил ли е някога… и служи ли в момента… за някакви служебни цели на Службата?
— Не, доколкото ми е известно.
— Има ли в твоя район водещо се на Службата оборудване? Фотоапарати и камери? Апаратура за подслушване? Материали за тайнопис? Досиета? Документация? Официална кореспонденция?
— Няма.
— Пишеща машина?
— Лична. Закупена лично от мен с мои лични средства.
— Електронна?
— Механична. Марка „Ремингтън“.
— Радио?
— Приемник. Личен. Закупен с лични средства.
— Магнетофон?
— За радиото. Закупен с лични средства.
— Компютър? Айпад? Смартфон?
— Най-обикновен телефон, ако позволите.
— Мили, преди малко те предупредих в аванс. Писменото потвърждение вече пътува по пощата. Пепси. Придружи, ако обичаш, още сега Мили до апартамента й, ясно? Мили, очаквам да подпомагаш Пепси във всяко едно отношение. Всичко да се провери до шушка. Пийт.
— Лора.
— Как се разпознават действащите томове по тези етажерки?
— Всички книги във формат кварто на най-горната лавица, имената на чиито автори започват от А до Р би трябвало да съдържат някакви документи, стига същите да не са били унищожени.
— Нелсън. Оставаш тук в библиотеката до пристигането на екипа. Мили.
— Какво още?
— Колелото в коридора. Премести го другаде, ако обичаш, да не пречи.
За пръв път оставам на четири очи с Лора, в „средната стая“. Предлага ми стола на Контрола. Предпочитам мястото на Смайли. Тя се настанява на онова на Контрола и се извърта на единия си хълбок — или за лично удобство, или заради мен.
— Аз съм юрист. Ясно ли е? При това съм дяволски способна. Почнах първо самостоятелно, после в голяма фирма, накрая ми писна и кандидатствах при вас. И понеже бях млада и красива, ми възложиха отдела „История на Службата“. Оттогава съм все в историята. Така че щом възникне някаква заплаха историята да захапе Службата по задника, веднага ревват „Викайте Лора“. А ти хич и недей се съмнява, като ти казвам, че заради „Уиндфол“ ще ни захапят много яко.
— Което, вероятно, страшно те радва.
Може и да е усетила иронията в гласа ми, но се прави, че не я е чула.
— В този смисъл, колкото и изтъркано да ти звучи, от теб искаме единствено цялата истина и нищо друго, така че забравяш всякаква вярност към Смайли или към който и да било друг. Нали така?
Изобщо не е така, но има ли смисъл да й го обяснявам?
— И едва след като се доберем до истината, ще знаем как да я извъртим. Нищо чудно това да е и в твоя полза, ако се окаже, че интересите ни съвпадат. Моята задача е да отклоня лайната, преди да са стигнали до вентилатора. Което всъщност е и твоята цел, нали така? Без никакви скандали, пък били те и от миналото. Скандалите не само разсейват, но и навеждат на неприятни сравнения със съвремието. Една разузнавателна служба разчита на своята репутация и външност. И всяко предаване на заподозрени за измъчване от чужди разузнавания или тайно заиграване с психопати убийци може само да й навреди на имиджа и да опетни името на занаята. В този смисъл сме от един и същ отбор, нали така?
А аз пак успявам да не й отговоря.
— Сега вече мога да ти съобщя и лошата новина. Кръвчицата ни искат да изпият не само потомците на жертвите на „Уиндфол“. Бъни просто искаше да те пощади, като ти спестяваше някои неща. Истината е, че съществува и група плачещи за внимание членове на парламента, които копнеят да представят „Уиндфол“ като пример за това, какво става, когато разузнавателната общност бъде изтървана от контрол. И понеже нямат достъп до сегашната дейност, им се налага да се задоволят с историята. — Явно започвам да я дразня с мълчанието си. — Повярвай ми, Пийт. Не ни ли помогнеш всеотдайно, тази история може да…
И ме оставя аз да довърша изречението. Вместо това аз я оставям да си чака.