Тя е по блузка без ръкав, която блещука на светлината на свещта, а деколтето се е задълбочило в южно направление. Избираме стандартните ордьоври — тарама, хумус, пържени дребни рибки, — обожавала мусаката, така че поръчваме две порции, след което тя се впуска в по-различен вид разпит, под формата на флирт. Ама наистина ли е вярно онова, което каза на Бъни, Пийт? Че с Катрин сте само добри приятели?
— Щото, да си говорим честно, Пийт — гласът й омеква и става интимен, — като се има предвид миналото ти, не мога да си представя как можеш да съжителстваш с фантастично привлекателна френска мацка, без изобщо да я чукаш? Освен ако си таен гей, както гласи теорията на Бъни? То, според Бъни всички били гейове. Почвам вече да си мисля, че и самият той е гей, ама не ще да си го признае.
На едната ми половина й се ще да я сиктирдоса, но другата ми половина е любопитна какво ли е намислила. Затова пропускам приказките й покрай ушите си.
— Най-честно ти казвам, Пийт, направо не е за вярване! — упорства тя. — Да не искаш да кажеш, че кавалерията ти вече не е способна да атакува, както обичаше да се изразява баща ми? Ай стига, бе, като те знам какъв стар коцкар си!
Противно на здравите ми инстинкти, позволявам си да я попитам кое я кара да смята Катрин за привлекателна? О, едно пиленце й било казало, отвръща ми. Минали сме вече на гръцко червено, което и на цвят, и на вкус не се различава от черно мастило, а тя се надвесва напред и ми предлага цялостното си очарователно деколте.
— Добре, Пийт, кажи ми откровено: коя от всички онези жени, които си прекарал през живота си, коя би качил безусловно на най-първото място? — И се разкикотва до припадък заради неуместния избор на израза „коя бих качил“.
— Да почнем от теб — предлагам и с това слагам край на шегата.
Искам сметката, съседната двойка иска тяхната. Тя казва, че щяла да се прибере с метрото. Аз казвам, че ще се поразходя пеша. И до ден-днешен нямам представа дали нейното беше опит да ме разприказва, или проява на друга неангажирана душа, търсеща малко човешка топлинка?
Аз съм Четеца. Върху светлобежовата папка, от която чета, не пише нищо освен изписания на ръка номер на досието: почеркът ми е непознат, но допускам, че може да е и моят. Водещият материал е обозначен като „Строго секретно“ и „Да не се разпространява“ — в смисъл да не се дава на американците — и представлява рапорт, макар „апология“ да подхожда повече, от лице на име Ставрос де Йонг — сто и деветдесет сантиметров дългуч, двайсет и пет годишен непохватен курсант в Цирка. Стас, както го наричат за по-кратко, е випускник на Кеймбридж и му остават още шест месеца изпитателен срок. Изпратен е на стаж в секция „Тайни операции“ към берлинската резидентура, а самата секция се ръководи от моя брат по оръжие в поредица провалили се операции — ветерана оперативен агент Алек Лиймас.
По силата на протокола, бидейки ръководител на секцията, Лиймас е де факто и заместник-резидент. Съответно и докладът на Стас е адресиран до Лиймас в това му качество, а Лиймас го е препратил на своя началник на лондонските „Тайни“ Джордж Смайли.
Доклад от С. де Йонг до зам. рез./Берлин
[т. е. Лиймас], копие до МКР [Междуведомствената
комисия за ръководство].
Наредено ми е да доложа следното:
На първи януари — студен, но слънчев празничен ден, решихме със съпругата ми Пипа да заведем децата (Барни на 3 г. и Люси на 5) заедно с джак ръсел териера ни (Лофтъс) на излет до езерото в Кьопеник в Източен Берлин и разходка из съседната гора, с подходящо за сезона топло облекло.
Семейството ни използва синьо волво комби с британски военни номера отпред и отзад, които ни дават право на неограничено придвижване между различните сектори на Берлин, а Кьопеник в Източен Берлин е любимо място за пикник на децата ни.
Паркирах, както винаги, до външната ограда на отдавна затворената стара кьопеникска пивоварна. Друга кола в околността не се виждаше, а неколцината насядали покрай брега рибари не ни обърнаха внимание. От колата пренесохме кошницата ни за пикник през гората до обичайния ни затревен нос в езерото, а след това играхме на криеница, при което Лофтъс лаеше с все сила и ядоса единия от рибарите, който ни се разкрещя и ни заобижда, понеже Лофтъс му плашел рибата.
Въпросният рибар беше изпит човек на петдесет и нещо, с побеляваща коса и бих го разпознал лесно, ако го видя пак. На главата си имаше черна фуражка и носеше стар шинел от вермахта с премахнати отличителни знаци.