Часът междувременно беше станал 15,30 (време за следобедния сън на Барни), затова си събрахме нещата от пикника и пуснахме децата да тичат пред нас към колата, като носят заедно кошницата, а Лофтъс ги гонеше и лаеше.
Но в мига, в който стигнаха до колата, децата пуснаха кошницата на земята, хукнаха уплашено назад с лаещия Лофтъс по петите им и казаха, че шофьорската врата била отворена с взлом от крадец, който „съвсем е откраднал фотоапарата на татко!“, както се изрази Люси.
Вратата на шофьора наистина се оказа отворена със сила, при което беше счупена дръжката й, но старият ми фотоапарат „Кодак“, който бях забравил в жабката, си стоеше на мястото, заедно с палтото ми, продуктите и останалите провизии, с които, преди да преминем в Източен Берлин, се бяхме сдобили от специалния магазин за военнослужещи, оказал се за наша най-голяма изненада отворен дори в новогодишния ден.
В крайна сметка установих, че вместо да обере колата, извършителят беше оставил до фотоапарата ми метална кутия от тютюн „Мемфис“. В кутията имаше малка никелирана касета, която мигновено разпознах като стандартен контейнер за суперминиатюрна фотолента „Минокс“.
И тъй като беше официален почивен ден, а пък аз съвсем наскоро бях изкарал курс по оперативна фотография, реших, че няма достатъчен повод да безпокоя дежурния по резидентура. Затова още със завръщането ми у дома веднага проявих филма в банята ни, която няма прозорец, с помощта на предоставеното ми от Службата оборудване.
След като огледах с помощта на увеличително стъкло стотина кадъра от проявения негатив, в 21,00 ч. съобщих на заместник-резидента [Лиймас], който ми нареди начаса да занеса материала в резидентурата и да изготвя писмен рапорт, което и направих.
Макар и със закъснение, напълно си давам сметка, че трябваше да отнеса непроявения филм директно в берлинската резидентура и да го предам за обработка от фотографския отдел и че като стажант на изпитателен срок съм нарушил мерките за сигурност до степен, която е можела да се окаже фатална, наемайки се да проявявам материала в собственото си жилище. За свое оправдание мога единствено да повторя, че първи януари беше официален почивен ден и нямах никакво желание да вдигам по тревога резидентурата за нещо, което можеше да се окаже фалшива тревога, и че курса по оперативна фотография в Сарат го завърших с пълно отличие. Въпреки всичко съжалявам най-искрено за своето решение и държа да отбележа, че съм си извлякъл необходимите поуки.
С де Й
А в долния край на писмото се четеше вбесената бележка на Алек до неговия началник на „Тайни операции“ Смайли.
Джордж, докато се усетим, това тъпо копеле е изпратило копие от горното до Междуведомствената. Писна ми от учени хора. Предлагам ти да замажеш очите на П. Алълайн, Б. Хейдън, Т. Естерхази и шибания Рой Бланд и сие, като ги убедиш, че става дума за фалшив сигнал, т.е. „към кошче“, второкачествен преразказ на известни данни и т.н.
Алек
Но Алек не беше от онези хора, които чакат бездейно нещата да се развият от само себе си, особено пък ако от това зависеше и бъдещата му кариера. Договорът му с Цирка изтичаше и подлежеше на преразглеждане, отдавна беше минал горната възрастова граница за оперативен агент, а шансовете да се добере до кротка канцеларска длъжност в Централата бяха съвсем минимални, което обяснява недоверчивия тон, с който Смайли описва последвалите действия от страна на Алек.
От Н-к „Тайни“ Мерилибоун [Смайли]
до Контрола. Конфиденциално, Лично, на ръка.
Отн.: АЛ, р-л „Тайни“ Берлин.
И след това с безупречния почерк на Джордж:
К: Предполагам, че и ти щеше да се изненадаш не по-малко от мен от снощната неочаквана поява в десет на вратата ми в Челси на самия АЛ. Бях си сам у дома, тъй като Ан е на санаториум. Дъхът му миришеше на алкохол, което не е необичайно, но не беше пиян. Настоя да извадя от розетката кабела на телефона в хола, преди да сме седнали да разговаряме, а след това, въпреки много студеното време, да сме седнели в оранжерията, която гледа към градината, понеже „нямало как в стъкло да скриеш микрофон“. Уведоми ме, че бил пристигнал следобед с граждански полет от Берлин, тъй като не желаел името му да фигурира в някой от пътническите манифести на Кралските ВВС, които според него се проверявали редовно от Междуведомствената комисия за ръководство. По същата причина не смеел повече да разчита и на куриерите на Цирка.
Настоя като начало да узнае дали съм успял, съгласно настояването му, да отклоня Междуведомствената от дирята, съдържаща се в материала от Кьопеник. Обясних му, че най-вероятно съм успял, тъй като на берлинската резидентура най-редовно й се предлагат безстойностни разузнавателни сведения.