Едва тогава той извади от джоба си приложения тук сгънат лист хартия с обяснението, че представлявал саморъчно направено лично от него, без чуждо участие, описание на съдържащия се в касетите от Кьопеник материал, но без да е подкрепен с данни от други допълнителни тайни или открити източници.
В съзнанието ми възникват едновременно две сцени: в едната Джордж и Алек са приседнали, опрели глави, в мразовитата оранжерия на Байоутър Стрийт; във втората Алек е сам предната вечер, прегърбил се над древната си пишеща машина „Оливети“ и над бутилка скоч в плътно задимения си офис в западноберлинския Олимпийски стадион. А пред мен лежи резултатът от неговия труд: омърляна машинописна страница, омазана с типекс и пъхната в целофан, чийто текст гласи:
1. Протокол от съвещание на КГБ с разузнавателните служби на Източния блок — Прага, 21 дек. 1957 г.
2. Имена и звания на офицерите от КГБ, командировани към дирекции на Щази към 5 юли 1956 г.
3. Самоличност на настоящите резиденти на Щази в африканските държави на юг от Сахара.
4. Имена, звания и оперативни псевдоними на всички офицери от Щази, преминаващи обучение в КГБ на СССР.
5. Местонахождение на шест нови тайни съветски радиорелейни инсталации в ГДР и Полша към 5 юли 1956 г.
Обръщам страницата и попадам пак на ръкописна бележка от Смайли до Контрола, без нито едно задраскване.
По-нататък историята с Алек се развива по следния начин. След направения от Де Йонг удар, ако можем да го приемем за такъв, Алек отнема най-редовно през следващите уикенди семейното волво и кучето на Де Йонг, слага в жабката 500 долара и детска книжка за оцветяване, в която е надраскан номерът на директния му телефон в берлинската резидентура, хвърля в багажника въдичарските си принадлежности (досега не знаех и съм склонен да се съмнявам, че Алек има някакви влечения към риболова), отива до Кьопеник и паркира в същия час на същото място, където е паркирал преди това Де Йонг. Взема кучето със себе си, замята въдицата и зачаква. Късметът му проработва едва на третия опит. На мястото на петстотинте долара са оставени две касети с филм. Детската книжка с телефонния номер я няма.
След две вечери по директния му телефон в Западен Берлин го търси мъж, който отказва да си каже името, но твърди, че ходел на риба в Кьопеник. Алек го инструктира да се яви следващата вечер в седем и половина пред сградата на еди-кой си номер на „Курфюрстендам“, като държи в лявата си ръка броя на „Дер Шпигел“ от предишната седмица.
Така уреденият treff [немска дума, означаваща тайна среща, която нашите хора в Берлин са взели назаем от немските шпиони] се състоял в микробус фолксваген, шофиран от Де Йонг и продължила осемнайсет минути. МЕЙФЛАУЪР, както условно нарекъл Алек явилия се човек, в началото отказвал да съобщи името си, твърдейки, че касетите били предоставени не от самия него, а от „негов приятел в Щази“, когото не желаел да издава. Самият той, твърдял, бил само доброволен посредник, воден не от користни, а от чисто идеологически съображения.
Алек обаче категорично отказал да се върже. Пазарът, рекъл му, бил залят от материали с неизвестен произход, доставяни от анонимни посредници. Така че работата не се уреждала. Накрая — след куп увещания, както твърди Алек — Мейфлауър извадил от джоба си визитка на името на д-р Карл Римек, с адреса на източноберлинската университетска болница „Шаритè“ от едната страна, а на гърба — написан на ръка адрес в Кьопеник.
Алек е дълбоко убеден, че Римек просто е изчаквал да разбере с кого си има работа, преди да разкрие самоличността си, и че десет минути му били достатъчни, за да му паднат задръжките. Да не забравяме обаче ирландското потекло на Алек.
Така че все още нямаме отговор на очебийния въпрос:
Дори ако приемем, че това е истинската самоличност на д-р Римек, кой е все пак неговият вълшебен второстепенен източник?
Дали не сме изправени пред поредната сложна заблуда от страна на Щази?
Или — колкото и да ми е болно да го предположа — си имаме работа с някаква измишльотина, забъркана лично от самия Алек?
В заключение:
Алек умолява — и то доста ентусиазирано, признавам — да му позволим да разработи Мейфлауър до следващия етап, без да го подлага на обичайните обиски и проучвания, които на сегашния етап не би могъл да проведе без знанието и участието на Междуведомствената. И двамата знаем съображенията му в това отношение и, смея да кажа, ги споделяме, макар и предпазливо, с известни резерви.