За разлика от нас, Алек не влага никаква предпазливост в своите подозрения. Снощи след третото уиски вече възлагаше на Кони Сакс ролята на двойния агент на московския Център в Цирка, следвана плътно по петите от Тоби Естерхази. Интуицията му, основана единствено върху изпаренията от поеманото от него уиски, му подсказвала, че двамата били луднали един към друг на сексуална основа, но руснаците ги разкрили и сега ги шантажирали. Накрая, към два след полунощ, успях да го накарам да си легне, но в шест сутринта го заварих в кухнята да си пържи бекон с яйца.
Въпросът е как да постъпим оттук нататък? В крайна сметка лично аз съм склонен да го пусна още веднъж да се изпробва по предлагания от него начин с този негов Мейфлауър (което на практика ще рече със загадъчния му предполагаем второстепенен източник в Щази). И на двама ни е известно, че му остават броени дни на терен и че той изпитва силното желание да удължи оперативната си кариера. Но знаем не по-зле и това, че най-трудното в нашата работа е да окажеш някому доверие. Алек обаче твърди, че е дълбоко убеден в истинността на Мейфлауър въз основа едва ли не само на собствения си инстинкт. А това може да се окаже проява или на невероятния усет на един изпитан ветеран, или на отчаяните надежди на остаряващия оперативен агент, приближаващ се към естествения край на своята кариера.
С цялото си уважение препоръчам да му разрешим да опита при така изложените условия.
ДС
Оказва се обаче, че не е толкова лесно да убедиш в нещо Контрола, което личи и от следната размяна.
Контрола до ДС: Имам силните подозрения, че Лиймас преследва някаква лична цел. Къде са останалите признаци? Нима не можем да проверим разузнавателните данни в области, които не са замърсени според вижданията на Лиймас?
ДС до Контрола: Намерих повод да се допитам поотделно до МВнР и МО. И двете ведомства се изказват положително за материала и не вярват да е изфабрикуван. Не можем обаче да изключим и вероятността да са ни подхвърлили маловажна информация, преди да ни хързулнат сериозно.
Контрола до ДС: Недоумявам защо Лиймас не се е допитал до главния резидент за Берлин. Подобни задкулисни маневри могат само да навредят на Службата.
ДС до Контрола: За съжаление, Алек смята своя главен резидент за противник на „Тайни“ и привърженик на Междуведомствената.
Контрола до ДС: Не мога да изолирам куп висши офицери само заради нечие необосновано предположение, че един от тях е гнила ябълка.
ДС до Контрола: Боя се, че за Алек цялата Междуведомствена е гнила овощна градина.
Контрола до ДС: В такъв случай няма ли да е по-добре него да окастрим.
Следващият писмен принос от Алек се различава коренно от първия: натракан е без нито една машинописна грешка и в проза, която далеч превъзхожда неговата. Мигновено у мен възниква подозрението, че е ползвал за писар отличника по съвременни езици Стас де Йонг. Затова си и представям този път как високият метър и деветдесет Стас се е прегърбил над оливетито в силно задимения сутерен на берлинския стадион, а през това време Алек крачи напред-назад из стаята, пафка поредната си воняща руска папироса и диктува ирландски псувни, които Де Йонг дискретно пропуска.
Доклад за среща, 2 фев. 1959. Конспиративна
квартира К2 Берлин. Участници: зам. — резидент
Берлин Алек Лиймас (ПАУЛ) и Карл Римек
(МЕЙФЛАУЪР).
Източник МЕЙФЛАУЪР. Втори treff.
Наистина много секретно, лично и строго
поверително от АЛ до н-к „Тайни“ Мерилибоун.
Източникът Мейфлауър, известен сред гедерейския елит като „Докторът от Кьопеник“ по подобие на заглавието на пиесата на Карл Цукмайер[15], е предпочитан лекар на шепа висши функционери на ГЕСП [Германската единна социалистическа — т. е. комунистическа — партия] и prominenz[16] в Щази и техните семейства, много от които живеят във вили или апартаменти край езерото. Доказателствата за левичарството му са безупречни. Баща му Манфред — член на компартията от началото на 30-те години, се е бил в редовете на батальона „Телман“ по време на испанската Гражданска война. През войната от 1939–1945 г. Мейфлауър е пренасял тайната кореспонденция на баща си, който е разстрелян от Гестапо в концлагера „Бухенвалд“ през 1944 г. Манфред така и не дочакал революцията в Източна Германия, но от синовна обич Карл решил да й се посвети безрезервно. Завършва гимназия с отличие, след това следва медицина в Йена и Прага, откъдето се дипломира със златен медал. Бидейки обаче недоволен от дългото работно време в единствената източноберлинска университетска болница, решава да открие свой неофициален кабинет във фамилната къща в Кьопеник, която дели с възрастната си майка Хелга.
15
Carl Zuckmayer (1896–1977) — немски писател и драматург, автор на „Капитанът от Кьопеник“ (1930) — пиеса, която критиката определя като сатира на кайзерова Германия. — Б.пр.