Към Мейфлауър, явяващ се по рождение член на гедерейския елит, се обръщат и по повод специализирани медицински случаи от интимно естество. По време на пътешествие из далечни страни високопоставен член на ГЕСП хваща венерическо заболяване, което би желал да скрие от своите висшестоящи. Мейфлауър му помага с поставянето на фалшива диагноза. Арестант в ръцете на Щази почива от сърдечен удар по време на разпит, но в смъртния акт трябва да фигурира друга причина. Налага се Щази да упражнят извънредно насилие спрямо заловен от тях чужд агент. Обръщат се към Мейфлауър да установи психическото му и физическо състояние и издръжливостта му на изтезания.
Предвид тези си задължения Мейфлауър получава статут на Geheime Mitarbeiter (таен сътрудник), съкратено ТС, със задължението да докладва ежемесечно на лицето Урс АЛБРЕХТ — „функционер, страдащ от липса на въображение“. Мейфлауър твърди, че докладите му до Албрехт са „избирателни, предимно измислени, без опасност от каквито и да било последствия“. От своя страна Албрехт го е уведомил, че „колкото е добър като лекар, толкова не струва като шпионин“.
По крайно рядко изключение Мейфлауър получава допуск и до „Малкият град“, както наричат „Маяковскиринг“ в Източен Берлин, където живее мнозинството от гедерейския елит, охранявано зорко от очите на широката общественост от бригадата със специално назначение „Дзержински“. Независимо от това, че „Малкият град“ притежава собствен медицински център — да не говорим за специалния магазин, детско заведение и прочее, — Мейфлауър е допускан до района на богопомазаните, за да полага грижи за своите видни „частни“ пациенти. А веднъж минал през кордона, долага той, вътре срещаш сериозно занемарени правила за дискретност, носещи се навсякъде клюки и интриги и развързани езици.
Подбуда:
Мейфлауър твърди, че мотивацията му произтича от отвращението, което изпитва към режима в ГДР и начина, по който този режим е изневерил на комунистическите блянове на баща му.
Предложени услуги:
Мейфлауър твърди, че второстепенният източник ТЮЛИП — негова пациентка и служителка в Щази, не само е послужила като катализатор на собственото му самовербуване, но е била и източникът на първоначалната микрокасета, която той подхвърлил от нейно име във волвото на Де Йонг. Той описва Тюлип като изключително добре владееща се, макар и уязвима, невротичка. Настоява, че тя му е само пациентка и нищо повече. И потвърждава, че нито той, нито Тюлип желаят каквото и да било парично възнаграждение.
На този етап не е ставало дума за прехвърляне на Запад в случай на провал. Виж по-долу.
По-долу обаче не се вижда нищо. Още на следващия ден Смайли отлита за Берлин да хвърли едно око на въпросния Римек, като ми заповядва да го придружа. Основната цел на пътуването ни обаче изобщо не е източникът Мейфлауър. Него го интересува много повече самоличността, допуска и подбудите на невротичния, но добре владеещ се женски второстепенен източник с кодовото название Тюлип.
По тъмна доба в бруления от ледени ветрове, суграшица и сняг неспящ Западен Берлин Алек Лиймас и Джордж Смайли са заседнали заедно с новия потенциален източник Карл Римек с кодовото название Мейфлауър пред бутилката „Талискер“ — любимото шотландско малцово уиски на Алек, а за Римек — първото уиски през живота му. Седнал съм до дясното рамо на Смайли. Берлинската конспиративна квартира К2 е преживялата най-неочаквано съюзническите бомбардировки достолепна сграда в стил „Бидермайер“ на Фазаненщрасе 28, с вмъкнат между колоните вход, еркерен прозорец и удобен заден изход, извеждащ право на Уландщрасе. Онзи, който я е избирал, явно е изпитвал определена носталгия по имперското величие и е имал опитно шпионско око.
Въпреки цялото им старание, изражението на някои хора не успява да скрие доброто им сърце. Точно такъв вид лице притежава и Римек. Олисяващ, очилат и… ужасно мил. Това, последното, не може по никакъв начин да се отрече. Независимо от съсредоточеното смръщване на медика, хуманността му буквално струи от всеки негов дъх.
Сега, спомняйки си за тази първа наша среща, ми се налага да се подсещам, че през 1959 г. никой не възприемаше толкова драматично появата на източноберлински лекар в Западен Берлин. Мнозина идваха, голяма част от тях така и не се връщаха и именно това наложи да бъде вдигната Стената.