Първият документ в досието е написан на машина и няма подпис. Не е официален доклад и мога само да предположа, че е дело на Смайли; и тъй като не е указан получател, вероятно го е писал, за да влезе в архива, тоест сам до себе си.
Запитан за процеса, позволил му да навлезе в онова, което самият той нарича „какавидата, подготвителния стадий“ на съпротивата му срещу режима в ГДР, Мейфлауър цитира случай, в който следователите на Щази му заповядали да подготви определена жена за „следствена изолация“. Жената — гражданка на ГДР на петдесет и нещо години — била обвинена в сътрудничество с ЦРУ. Страдала от остра клаустрофобия. Престоят й в килия единочка вече я бил докарал почти до лудост. „И досега не мога да се отърва от спомена за писъците й, когато я заковаха в онзи сандък“, каза Мейфлауър.
След този случай Мейфлауър, който твърди, че не е склонен към прибързани решения, преоценил своето положение „от всички възможни ъгли“. Познавал вече от първа ръка лъжите на Партията, запознал се бил пряко с царящата корупция, двуличието и злоупотребите със служебното положение. И бил стигнал до диагнозата, че „според тези симптоми тоталитарната държава се представя за своята противоположност“. И че Източна Германия нямала нищо общо с онази демокрация, за която мечтаел баща му, ами била „васална на Съветите, управлявана като полицейска държава“. А след като стигнал до този извод, казва, за сина на Манфред не оставало друго, освен да се съпротивлява.
Първата му мисъл била да организира нелегално ядро. Мислел да привлече в него още един-двама от елитните си пациенти, които от време на време давали признаци, че са недоволни от режима. Добре де, но с каква цел? И за какъв срок? Баща му Манфред бил предаден от собствените му другари. Поне в това отношение синът не възнамерявал да следва стъпките на бащата. В такъв случай на кого можел да се довери, независимо от обстоятелствата и времето? Отговорът: на никого, дори на собствената си майка Хелга — заклета комунистка.
Ами, добре тогава, рекъл си, и решил да остане такъв, какъвто вече бил — „еднолично терористично ядро“. За пример щял да му служи не баща му, а героят от детството му Георг Елзер — човекът, който през 1939 г., без да разчита на съучастник или верен другар, успял да създаде, заложи и възпламени бомба в мюнхенската бирария, където само минути преди това фюрерът държал реч пред съмишлениците си. „Спасил го е единствено адският му късмет“, казва Мейфлауър.
Според него обаче както хитлеровият режим, така и този в ГДР няма как да бъдат премахнати само с един бомбен атентат. Бидейки преди всичко лекар, Мейфлауър си дава сметка, че една прогнила система следва да бъде лекувана отвътре. С течение на времето щял да си изясни как точно. Но засега избягвал да се доверява или да вярва на когото и да било. Щял да остане сам, да разчита единствено на себе си и да отговаря само пред себе си. Щял да се превърне в „тайна еднолична армия“.
Твърди, че „какавидата“ се пропукала в 10 ч. вечерта на 18 октомври 1958 г., когато силно разстроена непозната млада жена пристигнала на колело в източноберлинското предградие Кьопеник и се явила в клиниката на Мейфлауър с настояване да й бъде направен аборт.
На това място повествованието на Смайли прекъсва, а вместо това започва директно да ни говори самият д-р Римек. Изглежда, Джордж е решил, че при цялото му многословие, описанието на лекаря било прекалено ценно, за да бъде съкращавано.
Другарката [името заличено] е високоинтелигентна и несъмнено привлекателна жена, видимо рязка, както се очаква от един партиен член, изобретателна, но в усамотението на медицинския кабинет на моменти и по детски невинна и беззащитна. Колкото и да не съм склонен към мигновено диагностициране на психическото състояние на пациента, в конкретния случай предположих, макар и условно, наличието на силно контролирани отделни симптоми на шизофрения. В този смисъл не бива да възприемаме като парадокс факта, че говорим за смела и изключително принципна личност.
Уведомявам другарката [името заличено], че не е бременна и че следователно не се налага да й се прави аборт. Тя обявява, че е изненадана от думите ми, тъй като по време на един и същи цикъл е преспала с двама еднакво отвратителни мъже. Пита ме дали имам някакъв алкохол. Не била алкохоличка, но покрай двамата мъже, които яко пиели, и тя привикнала. Предлагам й чаша от френския коняк, подарен ми от конгоанския министър на земеделието в знак на благодарност за медицинските ми грижи. Тя го гаврътва на екс и започва да ме разпитва.