Разделяме се и всеки отминава по пътя си: тя на конференцията на шпионокрацията от Варшавския договор, а аз с моята група в бар-изба, в който случайно на ъглова маса се забавлява културният аташе на британското посолство със съпругата си. Поръчвам си бира и се отправям към мъжката тоалетна. След мен пристига и културният аташе — познат ми от друг мой живот като съкурсант от обучението ни в Сарат. Предаването се осъществява мигновено и безсловесно. Връщам се в групата ми. Но не мога още да се отърся от пърхащия допир на пръстите на Тюлип.
Усещам го дори и сега, докато чета панегирика на Стас де Йонг, посветен на второстепенния източник Тюлип — най-ярката звезда в агентурната мрежа Мейфлауър:
На Тюлип й е съвършено ясно, че работи за нашата Служба и че Мейфлауър се явява едновременно както наш неофициален помощник, така и неин бушон. Решила е, че обожава безусловно Англия. Особено силно е впечатлена от високия ни професионализъм и цитира последния си treff във Варшава като пример за достойнствата на англичаните.
В случай че някой ден прекрати дейността си за нас, Тюлип ще получи следното обезщетение: хиляда лири за всеки пълен месец трудов стаж, плюс еднократно възнаграждение в размер на 10 000 лири по одобрение на н-к „Тайни“ [ДС]. Тя лично най-много се надява, когато му дойде времето, да получи британско гражданство заедно със сина си Густав.
Дарбите й по отношение на тайните операции са още по-впечатляващи. Успехът й в монтирането на микрофотоапарат в основата на душкабината в дамската тоалетна в коридора на службата й я освобождава от напрежението да внася и изнася в дамската си чанта камерата от Дом 3. Предоставените й от нашата Служба Petschaft и ключ й дават възможност да отваря и затваря сейфа на Рап, когато наоколо няма никой и когато тя намери за необходимо. Миналата събота е споделила с Мейфлауър, че най-често сънува как някой ден ще се омъжи за красив англичанин!
— Притеснява ли те нещо? — пита Нелсън, този път съвсем целенасочено.
— Стигнах до розетка — отвръщам. Което си е самата истина.
Бъни носи куфарче и тъмен костюм. Идвал направо от съвещание в Министерството на финансите, но не споменава с кого и по какъв повод. Лора е полулегнала, кръстосала крака върху стола на Контрола. Бъни вади от куфарчето бутилка топло бяло вино „Сансер“ и ни сипва по чаша. После отваря плик с осолено кашу и ни поканва да си вземем.
— Поозори ли се, Питър? — пита общително.
— Ти как мислиш? — отговарям му с обидения тон, който съм си наумил да възприема. — Не бих казал, че е приятно да се ровиш в подобни спомени.
— Но пък е полезно, надявам се. Много ли те натоварва срещата със стари събития и познанства?
Премълчавам отговора. Разпитът започва, в началото — мудно.
— Да си поговорим първо за Римек, тази съвсем необичайно привлекателна фигура за агент, не мислиш ли?
Кимвам.
— И лекар, на всичко отгоре. При това доста кадърен.
Отново кимвам.
— Защо в такъв случай в тогавашните сводки, разпращани до късметлиите получатели в Уайтхол, Мейфлауър описва източника като — цитирам — „служител на подходяща длъжност в средния ешелон на Германската единна социалистическа партия с редовен достъп до материали на Щази с най-висша категория на секретност“?
— Дезинформация — отговарям.
— Подхвърлена от?
— Джордж, Контрола, Лейкон от финансите. И на тримата им беше пределно ясно какъв шум ще се вдигне около материала от Мейфлауър в мига, в който се появи по сергиите. И че клиентите моментално ще искат да узнаят кой е източникът. По тази причина решиха да измислят фиктивен източник със съответната тежест.
— Ами твоята Тюлип?
— Какво „моята Тюлип“?
Избързах. Трябваше да позабавя въпроса си. Той умишлено ли ме предизвиква? Сигурно. Ако се съди по самодоволната му многозначителна, тъжна усмивка, от която ми иде да му тресна един. Ами Лора? Защо и тя се подхилва по същия начин? Да не би да си връща заради неуспешната гръцка вечеря?
Бъни продължава да чете от нещо в скута си, все още на темата Тюлип:
— „Второстепенният източник заема старша секретарска длъжност в министерството на вътрешните работи с достъп до най-висшите кръгове“. Не е ли доста пресилено?
— „Пресилено“ в какъв смисъл?
— Не й ли придава повече… порядъчност, да кажем, отколкото заслужава? Не би ли било по-точно да я наречем „склонна към промискуитет старша секретарка“, например? Макар че „нимфоманката на службата“ би й подхождало повече, ако наистина търсим някакво съответствие с действителността. Или пък „набожната блудница“ евентуално, от уважение към религиозния й уклон?