— Здравей, Питър. Здравей, Пиер. Не ме ли позна? Синчето на Алек. Не се ли радваш, че ме виждаш? Не искаш ли да се ръкуваме?
Пуснах стиснатите монети обратно в джоба и му протегнах десницата си. Той я сграби и я задържа толкова, колкото и през хлъзгавата ми от пот длан да усетя силата му.
— С какво мога да съм ти полезен, Кристоф? — попитах, а в отговор чух язвителния смях на Алек с подсиления ирландски акцент, към който прибягваше, когато се мъчеше да привлече нечие внимание.
— Амчи, поръчай за начало по една биричка, бе, младеж!
Ресторантът се намираше на първия етаж на уж старовремска сграда с фалшив прояден от червеите гредоред и наклонен изглед към Кулата през скосените й прозорци. Сервитьорките носеха бонета и бели престилчици с къдрици, а маса се полагала само на обядващите. Кристоф отпусна огромното си тяло върху стола, а бомбето си остана нахлупено над очите му. Сервитьорката донесе двете бири, които си бяхме поръчали. Той отпи, направи гримаса и побутна халбата си настрана. Нокти — мръсни и нащърбени. Пръстени по всички пръсти на лявата ръка. А на дясната — само на двата средни, от които има полза. Лицето — лицето на Алек, но с торбички на недоволство там, където би трябвало да има бръчки от болка. Същата бойка челюст. И в кафявите очи, стига да решат да те погледнат — същите проблясъци на разбойнически чар.
— Как върви животът ти напоследък, Кристоф? — попитах.
Той се позамисли.
— Напоследък ли?
— Да.
— Ами, казано съвсем накратко: така — отвърна ми с щедрата си усмивка.
— В какъв по-точно смисъл „така“? Нещо ми се губи от цялата история.
Той обаче завъртя глава, тоест нямало никакво значение, и се постегна едва след като сервитьорката ни поднесе пържолите с пържените картофи.
— С хубаво именийце си се сдобил в Бретан — рече. — На колко хектара е?
— Петдесетина. Защо питаш?
— Твое ли е?
— За какво по-точно става дума, Кристоф? Защо си тръгнал да ме търсиш?
Той напълни отново уста, килна глава и ми се нахили, признавайки един вид, че съм му задал напълно уместен въпрос.
— Защо съм тръгнал да те търся ли? От трийсет години все се напъвам да ми излезе късметът. Къде ли не ходих по широкия свят. Опитах с диаманти. И със злато. С дрога. За известно време и с оръжия. И по затвори бях. Прекалено дълго. И какво мислиш? Че късметът ми проработи ли? Виж ми окото. И чак след като се прибирам в добрата стара мъничка Европа, изведнъж попадам на теб. Златната ми миничка. Най-добрият приятел на баща ми. Най-верният му другар. И какво си направил ти за най-добрия си другар? Пратил си го на сигурна смърт. Ами, това са си живи пари бе, човек. Истински пари.
— Не съм пращал баща ти на смърт.
— Чети досиетата бе, човек. Отвори досиетата на Щази. Не динамит, а нещо отгоре. Баща ми сте го убили вие двамата с Джордж Смайли. Смайли е бил главатарят, а ти — първият му помощник. Ти си го подредил баща ми и ти си причинил смъртта му, било то пряко или косвено. И лично ти си вкарал в играта и мис Елизабет Голд. Точно това пише в ония шибани архиви бе, човек! Именно вие сте създали пъкления замисъл, който обаче ви е експлодирал в лицето и е изтрепал всички до крак. А баща ми сте го измамили! Ти и твоят велик Джордж. Излъгали сте баща ми и сте го изпратили на смърт. Най-умишлено! Питай юристите. И още нещо ще ти кажа: патриотизмът свърши, човече. Тия работи за патриотизма ги разправяй на новородените. Ако случаят се разчуе извън Англия, номерът с патриотизма въобще няма да мине. Патриотизмът официално е отсвирен като облекчаващо вината обстоятелство. Заедно с елитите. И с вашего брата — добави, накани се да отпие от бирата, отказа се и започна да рови в джоба на черното си палто, което не беше свалил въпреки жегата. От очукана метална кутийка посипа върху китката си малко бял прашец, запуши със свободната си ръка едната ноздра и шмръкна бялото пред очите на всички желаещи да го наблюдават клиенти, неколцина от които точно това и направиха.
— И какво всъщност те води насам?
— Дошъл съм да ти спася шибания живот бе, човек — отвърна, пресегна се и с двете ръце и сграбчи китката ми в израз на неподправена преданост.
— Чуй сега какво ти предлагам. Сделка мечта за теб. Лично моя оферта. Друга по-добра през живота си няма да получиш. Ти си ми приятел, нали разбираш?