И едва тогава разговорът се прехвърлил върху второстепенен източник Тюлип. Цитирам:
Лиймас: А с Дорис докъде се стигна? Има ли някакво подобрение, или нещата се влошават?
Мейфлауър: Приятелю Паул, нямам представа и не мога да поставя диагноза. При Дорис всеки нов ден ще е различен.
Лиймас: Но ти си нейното спасително въже, Карл.
Мейфлауър: Внушила си е, че съпругът й мистър Квинц е взел да проявява извънреден интерес към нея.
Лиймас: Крайно време беше. В какъв смисъл?
Мейфлауър: Май бил започнал да я подозира. Само дето тя не е успяла засега да установи в какво. Постоянно я разпитвал къде отива, с кого ще се среща. Къде била. Следи я, докато тя готви, докато се облича и изобщо по всяко време на денонощието.
Лиймас: Не допускаш ли, че съпругът й най-сетне е станал ревнив?
Мейфлауър: Тя отхвърля категорично подобно предположение. Според нея Квинц се интересува единствено от себе си и от бляскавата си кариера. Но по отношение на Дорис човек никога не може да е сигурен.
Лиймас: А в службата й нещо ново?
Мейфлауър: Според нея Рап не смеел да я подозира поради своите лични дисциплинарни нарушения. А ако В.С. хранело и най-слабото подозрение, отдавна са щели да я тикнат в клетка в съседния затвор.
Лиймас: Кое В.С.?
Мейфлауър: Отделът за вътрешна сигурност на Щази. Минава всяка сутрин покрай вратата му на път за луксозния кабинет на Рап.
За всеки случай, още от обяд на същия ден Лиймас наредил на Де Йонг да прегледа съществуващите планове за извеждане по спешност на второстепенния източник Тюлип. На свой ред Де Йонг потвърдил валидността на фалшивите документи за самоличност и останалите ресурси за извеждането й на изток през Прага. Мейфлауър изчакал да стане време за прибирането на приходящите работници и привечер се завърнал с колелото си в Източен Берлин.
Пепси не я свърта на едно място. Непрекъснато слиза безпричинно от своя трон и крачи нервно напред-назад из помещението или наднича иззад гърба ми. А пък аз си представям как Тюлип проявява същото такова безпокойство ту у дома си в Хохеншьонхаузен, ту в секретарската стая до кабинета на Емануел Рап в Дом 3 на Щази на Магдалененщрасе.
ПОВТОРЕН ПРИЗНАК се появи под формата на телефонен разговор между лекари. С помощта на западноберлинската полиция преди време беше създадена следната система за спешна връзка: ако Мейфлауър от „Шаритè“ (Източен Берлин) се свърже с университетската клиника в Западен Берлин и поиска да разговаря със своя несъществуващ колега д-р Флайшман, разговорът му автоматично се прехвърля към берлинската ни резидентура. По този начин в 09,20 ч. на 21 януари е прехвърлен проведен разговор на привидно медицинска тема между Мейфлауър и Лиймас. Цитирам:
Мейфлауър (обаждащ се от „Шаритè“ — Източен Берлин): Доктор Флайшман?
Лиймас: На телефона.
Мейфлауър: Безпокои ви доктор Римек. Става дума за една ваша пациентка — фрау Лиза Зомер[21].
Лиймас: Какъв е проблемът?
Мейфлауър: Фрау Зомер се е явила снощи в тукашното спешно отделение с оплакване от делюзии. Дадено й е било успокоително, но през нощта тя самоволно напуснала болницата.
Лиймас: От какво естество са били делюзиите й?
Мейфлауър: Въобразявала си, че съпругът й я подозира в издаване на държавни тайни пред фашистки антипартийни елементи.
Лиймас: Благодаря ви. Ще го имам предвид. За съжаление ме викат по спешност в операционния театър.
Мейфлауър: Разбрано.
Минават два чàса, докато Мейфлауър успее да разконсервира своята скрита апаратура „Театър“[22], да я настрои на препоръчаната честота и по някое време да успее да установи връзка, макар и слаба. Последвалият разговор се провежда при силно променливо качество на сигнала. Най-същественото:
Рано същата сутрин Тюлип се обажда за пръв път по спешност в клиниката на Мейфлауър, изпращайки предварително установена поредица почуквания по микрофончето на принадлежащ на трета страна телефон (в случая — от улична телефонна кабина). В отговор Мейфлауър изчуква сигнала, че е съгласен: чук-чук пауза чук-чук-чук.
22
„Театър“ е названието на американски прототип на високочестотна система за радиовръзка на близки разстояния, създадена специално за осъществяване на тайни комуникации между източната и западната част на град Берлин. В полуофициално писмо до н-к ТехОп Лиймас описва системата като „тромава, адски нестабилна и прекалено сложна, в типичния за янките стил“. Впоследствие „Театър“ е извадена от употреба. — Б.а.