Извънредната среща се провежда в горичка в близост до Кьопеник — същата, за щастие, в която преди време Мейфлауър е решил да скрие апаратурата си „Театър“. И двамата пристигат на велосипеди, с няколко минутна разлика помежду им. Мейфлауър описва първоначалното настроение на Тюлип като „триумфално“. Квинц бил „неутрализиран“, „направо довършен“. Мейфлауър трябвало да се присъедини към ликуването й. Бог се бил оказал на нейна страна. Събитията се развили според разказа й, както следва:
Предната вечер Квинц се прибрал късно от работа, грабнал фотоапарата „Зенит“, който висял на закачалката зад входната врата, отворил задния му капак, измърморил нещо, затворил го рязко и го върнал на закачалката. След което поискал да прегледа съдържанието на дамската чанта на Тюлип. Тя отказала, той я блъснал чак на другия край на стаята и започнал да рови из чантата й. Когато Густав се притекъл на помощ на майка си, Квинц го зашлевил, при което от устата и носа на детето потекла кръв. След като, изглежда, не намерил онова, което търсел, Квинц затършувал в кухненските шкафове и чекмеджетата, запотупвал нервно по меката мебел, преровил дрехите на Тюлип, та дори и скрина с играчките на Густав, но явно без никакъв успех.
После се развикал на Тюлип така, че и Густав да го чуе, и поискал от нея отговор на въпросите, които отброявал по разперените си пръсти: първо, защо в семейния им „Зенит“ нямало лента; второ, защо в джобчето на калъфа имало само един неизползван филм, докато само преди седмица били два, и трето, къде е лентата, от която до миналата неделя били изщракани само две пози?
И докато си били на думата, имал и следните допълнителни въпроси: какво е снимала на останалите кадри? Къде е дала филма за проявяване? Къде са снимките? И какво е станало с липсващия неизползван филм? Да не би тя — нещо, в което той бил напълно убеден, — да не би да е снимала класифицираните документи, които той носел у дома, за да ги продава на западни шпиони?
А истината, както било известно на Тюлип, била следната: откакто почнала да крие „Минокс“-а под душкабината в дамската тоалетна в коридора на Дом 3, Тюлип престанала да носи микрофотоапарат в закопчалката на дамската си чанта и не държала такъв у дома си. Ако имало нещо интересно сред документите, които Квинц носел вкъщи от външното министерство на ГДР, Тюлип го изчаквала да заспи или да се залиса с приятелите си и тогава ги преснимала със семейния „Зенит“. Предишната неделя била щракнала два кадъра с Густав на люлките. Същата вечер, докато Квинц пиел с приятелите си, използвала останалите пози от филма, за да снима документи от куфарчето му. Накрая извадила филма от „Зенита“ и заровила ролката в една от саксиите, в очакване на следващия treff с Мейфлауър, обаче забравила да зареди нов филм в апарата, а и не й дошло наум да постави пръст пред обектива и да щракне две-три уж неуспешни пози с Густав. И въпреки всичко, Тюлип решила да проведе унищожителна според нея контраатака срещу съпруга си. Уведомила Квинц, ако случайно не му е известно, че куп народ в Щази продължавал да го подозира както заради гадния му баща, така и заради предполагаемата му хомосексуалност; че никой в Щази не се връзвал на превзетите му клетви на вярност към Партията и че тя наистина снимала каквото й попадне от куфарчето му, но не с цел да продава снимките на Запада или на когото и да било изобщо, а за да го шантажира, ако някой ден почнат да се съдят за попечителство над Густав, до което според нея щяло неминуемо да се стигне. В едно била убедена, рекла му: ако някой ден се разчуе, че Лотар Квинц носи секретни документи в дома си, за да ги „зубри“ в извънработно време, това щяло да сложи край на всичките му мечти да стане някога задграничен посланик на ГДР.
И в края на записа:
Лиймас към Мейфлауър: И какво е положението в момента?
Мейфлауър към Лиймас: Тя е убедена, че той и гък няма да посмее да каже оттук нататък. Тази сутрин излязъл най-нормално за работа. Бил спокоен, дори леко разнежен.
Лиймас: И тя къде се намира в момента?
Мейфлауър: У дома. Чака Емануел Рап. Той трябва да мине с колата си точно на обяд да я вземе за пленарно заседание на съвета за вътрешна сигурност в Дрезден. Обещал й е тя да присъства на заседанието в качеството си на негов помощник. За нея това трябвало да е голяма чест.
[Петнайсетсекундна пауза.]
Лиймас: Хубаво. Сега от нея се иска да направи следното. Да се обади незабавно на Рап в службата му. Цяла нощ е повръщала, вдигнала е температура до небето, лошо й е, не може да пътува, макар че сърцето й се къса заради пропуснатата възможност. След което се покрива. Процедурата й е известна. Отива на мястото за среща. И там чака.