Лиймас моментално уведоми със светкавична телеграма Централата, че изискванията за спешно извеждане на второстепенния източник Тюлип са се повишили от код „оранжев“ на код „червен“ и че поради тесните й контакти с източника Мейфлауър се приема, че в опасност е цялата мрежа на Мейфлауър. А поради това, че в изтеглянето на Тюлип се налагаше да участват и резидентурите в Прага и Париж, задължително трябваше да се получи съгласие и от Междуведомствената комисия за ръководство. На всичко отгоре Лиймас поиска и незабавно разрешение да се заеме „лично“ с извеждането, макар да му беше известно от самото начало, че според правилника на Цирка е строго забранено, притежаващ крайно чувствителна информация, действащ служител да влиза без дипломатическо прикритие във вражеска територия, ако няма предварително писмено одобрение от Централата, а в конкретния случай — от Междуведомствената. Отговориха му за по-малко от десет минути: „Молбата ви е отхвърлена. Потвърдете получаването. МКР“. Под телеграмата не стоеше ничие име, в съответствие с въведената от предс. на МКР [Хейдън] политика на колективно вземане на решения. Междувременно от радиоразузнаването сигнализираха за взрив от служебен трафик по всички използвани от Щази честоти, а от британската военна мисия в Потсдам предупредиха, че са затегнати мерките за сигурност по всички гранични пунктове, водещи към Западен Берлин, и по цялата граница между ГДР и Западна Германия. В 15,05 ч. по Гринуич гедерейското радио обяви за вседържавно издирване безименна жена слуга на фашисткия империализъм, отговаряща на следното описание. Описанието съответстваше на Тюлип.
В същото време Лиймас предприел лични действия в нарушение на изричната заповед от МКР. Впоследствие той дори не направи опит да се оправдае, а обяви единствено, че „нямал намерение да си седи на задника и да наблюдава как изгаря и Тюлип, и цялата агентурна мрежа на Мейфлауър. А когато от Междуведомствената настояха поне самият Мейфлауър да бъде незабавно изведен, Лиймас им изпрати следния безкомпромисен отговор: „Той може да се изтегли в който момент пожелае, само че не го желае. Предпочита да го изправят на съд като баща му“. Не толкова ясни са ролите в тези събития на наскоро повишения в ранг „помощник-резидент“ Ставрос де Йонг и на Бен Портър — охранител и шофьор в резидентурата.
Дословни показания на Бен Портър (охранител, берлинска резидентура) пред П.Г.:
Алек е на бюрото си и разговаря с Междуведомствената по защитения от подслушване телефон. Аз стоя до вратата. Той оставя слушалката и се обръща към мен с думите: „Бен, ще участваме и ние. От движение. Палй ландроувъра и предай на Стас да се яви до пет минути във вътрешния двор в пълна бойна униформа“. Но нито веднъж мистър Лиймас не ми рече: „Бен, длъжен съм да те уведомя, че всичко това го вършим в грубо нарушение на издадените ни от Централата заповеди“.
Дословни показания на Ставрос де Йонг (стажант към р-л „Тайни“ в берлинската резидентура) пред П.Г.:
Попитах ръководителя на „Тайни“: „Алек, ти сигурен ли си, че имаме позволение за тая работа от Централата?“. А той ми отговори: „Стас, имай ми доверие“. И аз му се доверих.
Твърденията, че са били невинни, са мои, а не техни. И понеже не се съмнявах ни най-малко, че Смайли е насърчил Лиймас да се заеме лично с извеждането на Тюлип, най-съзнателно осигурих на Портър и Де Йонг карти „за измъкване от затвора“, в случай че Пърси Алълайн или някой от главорезите му ги принудеха да опишат собственото си участие.
Изминали са три дни. Алек лично подхваща описанието на събитията. Часът е десет вечерта, а той седи пред шперплатова маса в защитената от подслушване стая на британското посолство в Прага, където се е укрил час по-рано. Докладът му се записва на магнетофон, а насреща му е седнал шефът на пражката резидентура Джери Ормънд — съпруг на бележитата Сали, която се явява и номер 2 в семейното ръководство на резидентурата. Освен това на масата присъства, поне в моето много видяло въображение, и бутилка скоч само с една чаша — на Алек, — която Джери периодически долива. От безжизнения тон става ясно, че Алек е напълно изтощен, което е от полза най-малкото за Ормънд, чиято задача е да запише спомените на докладващия, преди паметта му да е успяла да ги редактира. Пак в моето въображение Алек е небръснат и по взет назаем домашен халат след краткия душ, който са му позволили. На моменти в говора му избива ирландският му акцент.