Дали в по-късната ми дешифровка, която сега чета, съм се отказал в този момент от пряката реч на Алек единствено в името на по-стегнатия изказ, или съм предпочел да парафразирам думите му най-вече в полза на… обективността, да кажем? От момента, в който поверява Густав в ръцете на двете сорбкини, Алек се стреми да се придържа към второстепенните пътища, стига снежната покривка да му позволява. Проблемът, по собствените му думи, бил най-вече в това, че знаел прекалено много какви точно опасности ги чакали по терена, който пресичали. По целия район били нацвъкани подслушвателни станции на ГРУ и КГБ, чието точно месторазположение знаел наизуст. На записа говори как бръмчал по празни, опънали се като конец селски пътища, затрупани с петнайсет сантима пресен сняг, водейки се единствено по двете успоредни редици крайпътни дървета; с какво облекчение най-после влязъл в гора, при което Тюлип изкрещяла от ужас. Мярнала била някогашната нацистка ловна хижа, където в днешно време гедерейският елит водел видните си гости от чужбина на лов за елени и глигани и на тежки запои. Мигновено променили посоката, изгубили се, по някое време зърнали светлинка в далечна ферма. Лиймас заблъскал по вратата. Отворила му уплашена жена с нож в ръката. Успял да я разпита как да намери път, увещал я да им продаде хляб, салам и бутилка сливова, но на връщане към трабанта се спънал в провиснал телефонен кабел, вероятно за викане на пожарната при нужда. За всеки случай го прерязал.
Почнало да се стъмва, снеговалежът се усилил, двуцветният трабант вече издъхвал: „съединителят се скапа, отоплението се скапа, скоростната кутия се скапа, изпод предния капак започна да пуши“. С помощта на компаса определил що-годе местоположението им — на десетина километра от Бад Шандау и на петнайсет от мястото за пресичане на границата според контрабандистката карта — оттам поел по водеща на изток просека, докато не се набутали в някаква преспа. Свили се от студ в трабанта, изяли хляба и салама, изпили сливовата, той гледал, зъзнейки, минаващите покрай тях елени, а положилата глава върху рамото му Тюлип в полудрямка споделяла с него надеждите и мечтите си за бъдещия им живот с Густав в Англия.
Нямала никакво желание да записва Густав в Итън. Всеизвестно било, че английските частни училища с пансиони се ръководели от педерасти като бащата на Густав. Лично тя предпочитала държавно училище за работническата класа, в което да има и момичета, да са силно застъпени спортните дисциплини и да не е прекалено строго. Густав щял да почне да учи английски още с пристигането си. Тя щяла да се погрижи за това. А за рождения му ден щяла да му купи английски велосипед. Чувала била колко красива е Шотландия. Ще я обикалят с колелата си.
Но докато приказвала на тази тема и се борела с унасящата я дрямка, Алек изведнъж осъзнал, че около колата били застанали като на пост четири безмълвни мъжки фигури с калашници. Заповядал на Тюлип да не мърда, а сам отворил вратата и се измъкнал навън под погледите на онези. Сторило му се, че надали имали навършени седемнайсет години и че били не по-малко уплашени от него. Поел смело инициативата и настоял да му кажат с какъв акъл са тръгнали да стряскат усамотена любовна двойка. В началото мълчали. По някое време най-куражлията от четиримата признал, че били излезли на лов бракониери. На свой ред Алек рекъл, че ако си траят, и той нямало да ги обади. Скрепили уговорката с всеобщи ръкостискания, след което онези изчезнали, без дума повече да кажат.
Настъпва ясен ден, без снеговалеж. Скоро се показва и бледото слънце. С общи усилия успяват да изтикат двуцветния трабант по склона и го замаскирват с клони и сняг. Оттам насетне тръгват пеш. Високите до коленете ботуши на Тюлип са неподплатени и без грайфери. Бачкаторските боти на Алек са само малко по-подходящи. Напредват, хванати за ръка, пързалят се и залитат. Стигат до Саксонска Швейцария[25] — леко хълмиста приказка от отрупани със сняг поля и гори. Неуспелите да рухнат стари къщи по склоновете са превърнати в летни лагери за сирачета. Ако може да се вярва на картата, движат се успоредно на границата. Издрапват, хванати за ръка, по баирчето и заобикалят замразеното езерце. Озовават се в планинско селце с дървени къщурки.