А.Л.: Според картата, ако приемехме, че е вярна, бяхме или загинали, или в Чешко. [Звън на стъкло. Шум от изливаща се течност.]
Историята обаче тепърва предстои, както личи от прикачените телеграми от Цирка. От това трябва да ви стане ясно и защо, след като съм изслушал записа на Алек, продължавам да седя и през малките часове на най-горния етаж на управлението на „Тайните“ в Мерилибоун и да чакам напрегнато всеки миг да ме призоват в Централата.
Заместник-шефката на пражката резидентура Сали Ормънд — съпруга на резидента Джери — е от онези произлезли от висшето общество кариеристки, каквито в Цирка са обект на сляпо обожание: випускник на Челтънхамския дамски колеж, с баща, служил през войната в Управлението за специални операции, и с две лели в Блечли. На всичко отгоре си приписва покрай брака си и някакво загадъчно родство с Джордж, което той според мен понася с прекомерно благородство.
Доклад от Сали Ормънд, зам-гл. резидент Прага, до н-к „Тайни“ [Смайли], лично и частно. Спешност: СВЕТКАВИЧНО.
Съгласно получената от „Тайни“ заповед, резидентурата трябваше да посрещне, подпомогне и настани на сигурно място един брой служител под прикритие — Алек Лиймас, и избягала жена агент с източногермански документи за самоличност, пътуващи с трабант с източногермански контролни номера (подробности приложени), предполагаемо време на пристигане — в ранните часове на нощта.
Никой обаче НЕ Е уведомявал резидентурата, че операцията се провежда в нарушение на указанията от Междуведомствената комисия за ръководство. По тази причина предположихме, че в момента, в който Централата е разбрала, че Лиймас лично е поел инициативата, е било взето решение да му се окаже оперативна помощ.
От берлинската резидентура (Де Йонг) ни уведомиха, че щом влезе на чешка територия, Лиймас ще доложи за успешното им пристигане, като позвъни във визовата секция на посолството и без да съобщава име, попита дали британските визи важат и за Северна Ирландия. В отговор на запитването пражката резидентура ще пусне предварително направен запис — да позвъни повторно в работно време, което ще означава, че съобщението му е прието.
От там Лиймас и Тюлип трябва да намерят начин да се придвижат до определено място по шосето между Прага и извънградската аерогара и да чакат паркирали в указаната на приложената карта отбивка.
Според предложения от нашата резидентура и одобрен от н-к „Тайни“ план за действие, на този етап двамата следвало да изоставят леката си кола, а в същото време предрешен като шофьор човек от пражката ни мрежа „Годайва“ да задигне микробуса на посолството (с дипломатически номера и черни странични стъкла), който редовно прекарва служители в посолството между града и летището. Да забере с него Лиймас и Тюлип от уговореното МС. В задната част на микробуса ще ги чакат предоставените от тукашната резидентура официални западни тоалети. Лиймас и Тюлип ще се преоблекат като официални гости за приема на Нейно превъзходителство посланика ни и под този предлог ще се намъкнат в посолството, което се следи непрестанно от чехословашките сили за сигурност.
На свиканото по спешност в 10,40 ч. съвещание в защитената от подслушване стая на британското посолство Нейно превъзходителство [НП] посланикът бе така добра да се съгласи с плана ни. Но около 16,00 лондонско време, след провеждането на допълнителни консултации, от Форин Офис без никакво извинение обявиха, че са преразгледали решението си поради факта че медиите в ГДР съобщавали масово за жената беглец, описвайки я като държавен престъпник, и породилата се вероятност от дипломатически последици надделяла пред по-раншните им съображения.
Така заявената позиция на НП направи невъзможно използването на превозно средство и персонал на посолството за целите на спасителната операция. По тази причина мигновено изключих телефонния секретар на визовата секция с надеждата да подскажа по този начин на Лиймас да не разчита на подкрепата ни.
Пак съм надянал слушалките. И отново съм с Алек — но не в имперския лукс на британското ни посолство в Прага, а замръзнал край шосето с Тюлип — изоставен напълно, без кола, която да го вземе, и изобщо, както би се изразил Алек, „А бе, к’во да ти разправям“. И се сещам за съвета, който ни даваше от първия ден на запознанството ни: „При планирането на операция се напъваш да си представиш всичките възможни начини, по които Службата може да те прецака, а след това те сполетява такъв, какъвто изобщо не ти е дошъл на ума, а те точно за него са се сетили“. И предполагам, че и той точно това си е мислел в този момент.